Касандра Клеър - Град от стъкло

Саймън викаше с все сила, но качулката заглушаваше виковете му. Ловците на сенки го измъкнаха от помещението и го поведоха по нещо, което приличаше на безкраен лабиринт от коридори, които лъкатушеха и се извиваха. Накрая стигнаха до стълбище и усети как го бутат надолу, а краката му се плъзгаха по стъпалата. Нямаше представа къде се намират — само знаеше, че е на закрито, около тях се носеше тежък мирис на мокър камък и колкото по-надолу слизаха толкова по-влажен и по-студен ставаше въздухът.

Най-после спряха. Чуваше се някакъв стържещ звук, сякаш желязо се триеше в камък. Бутнаха Саймън напред и той се приземи на четири крака върху твърдия под. Когато вратата се затръшна, се чу силно металическо изщракване, последвано от отдалечаващи се стъпки, които постепенно заглъхнаха. Ядосан, Саймън се изправи на крака, дръпна качулката от главата си и я хвърли на земята. Парещото, задушаващо чувство по лицето му изчезна и той задиша ускорено — задиша, без да му е нужно. Знаеше, че това е само рефлекс, но гърдите така го боляха, сякаш наистина бе останал без въздух.

Намираше се в квадратно голо каменно помещение, само с един прозорец с решетка, вдълбан в стената над малко, изглеждащо твърдо, легло. През ниската врата Саймън можа да види малка баня с мивка и тоалетна. Западната стена на стаята също беше гола — дебели, вероятно железни, решетки се спускаха от тавана до пода, където бяха дълбоко вкопани. Вратата, изсечена в стената, също представляваше решетка с железни панти. Тя бе снабдена с месингова дръжка с издълбана в нея плътна черна руна. Всъщност по всички решетки бяха издълбани руни, дори по решетките на прозореца имаше тънки линии.

Макар да знаеше, че вратата на килията е заключена, Саймън не се сдържа, прекоси помещението и хвана дръжката. Остра болка прониза ръката му. Той изстена и дръпна ръката си, като втренчено я заоглежда. Тънки струйки дим се издигаха от изгорената му длан; в кожата му бе прогорена някаква неясна рисунка. Малко приличаше на звездата на Давид, вписана в окръжност, с тънки руни, запълващи всички празни места около линиите.

Болката беше като от докосване с нажежен метал. Саймън сви ръка, а на устните му замря стон.

— Какво е това? — прошепна той, като си мислеше, че никой не го чува.

— Това е печатът на Соломон — рече някакъв глас. — Говори се, че в него се съдържа едно от истинските имена на Бог. То отблъсква демоните… както и твоя вид, като част от религията ти.

Саймън се сепна, почти забравил за болката в ръката си.

— Кой е тук? Кой каза това?

Настъпи пауза, след което:

— Аз съм в килията до твоята, дневни вампире — каза гласът. Беше мъжки, възрастен, леко дрезгав. — Пазачите бяха тук половин ден и обсъждаха как да те заключат. Така че не те съветвам да се опитваш да отвориш килията. По-добре пази силите си, поне докато разбереш какво иска Клейвът от теб.

— Те не могат да ме държат тук — запротестира Саймън. — Аз не съм от този свят. Семейството ми ще забележи, че ме няма… учителите ми…

— Те ще се погрижат за това. Има достатъчно магии — известни дори на начинаещ магьосник, — които ще създадат илюзията на родителите ти, че за отсъствието ти има напълно разумна причина. Екскурзия от училище. Гостуване у роднини. Може да се уреди. — В гласа нямаше заплаха, нито съжаление; само отчитане на голите факти. — Наистина ли си мислиш, че не са покривали долноземец и преди?

— Кой си ти? — попита дрезгаво Саймън. — И ти ли си долноземец? Тук ли затварят такива като нас?

Този път не последва отговор. Саймън повтори въпроса си, ала съседът му явно бе решил, че вече е казал каквото е имал да казва.

На виковете на Саймън отговори тишината.

Болката в ръката му отслабна. Саймън я погледна и видя, че кожата вече не изглеждаше обгоряла, но знакът на Печата се открояваше на дланта му, сякаш начертан с мастило. Той погледна отново към решетките на килията. Сега установи, че не всички руни бяха точно руни: Между тях бяха издълбани звезда на Давид и цитати от Петокнижието на еврейски. По всяка вероятност ги бяха гравирали скоро.

Пазачите бяха тук половин ден и обсъждаха как да те заключат , беше казал гласът.

Но това едва ли е било само защото е вампир; по-скоро за това, че е евреин. Бяха употребили половин ден, за да издълбаят Печата на Давид в дръжката на вратата, за да може тя да го опари, в случай че той я докосне. Отнело им е толкова много време, за да обърнат елементи от вярата му срещу самия него.