Касандра Клеър - Град от стъкло

По някаква причина това отне последния остатък от самообладанието на Саймън. Той се отпусна на леглото и зарови глава в ръцете си.

Улица „Принсуотър“ беше тъмна, когато Алек се връщаше от Гард; прозорците на къщите бяха с пуснати капаци и завеси, само тук-там някоя улична лампа с магическа светлина осветяваше павирания път. Домът на семейство Пенхалоу беше най-осветеният в района — по прозорците горяха свещи, а предната врата беше леко открехната и изпращаше сноп жълта светлина към пътя.

Джейс бе седнал на ниската каменна ограда, опасваща предната градина на семейство Пенхалоу, косата му блестеше под светлината на най-близката улична лампа. Когато Алек приближи, той вдигна поглед и леко потрепери. Алек забеляза, че бе облечен само с едно леко яке, а след залез-слънце ставаше студено. В мразовития въздух като деликатен парфюм се разнасяше мирисът на късни рози.

Алек се отпусна на оградата до Джейс.

— През цялото време ли стоеше тук да ме чакаш?

— Кой казва, че те чакам?

— Всичко мина добре, ако това те тревожи. Оставих Саймън с инквизитора.

— Оставил си го? Не си останал да се увериш, че всичко е наред?

— Всичко мина добре — повтори Алек. — Инквизиторът каза, че лично ще го придружи и ще го изпрати…

— Инквизиторът каза, инквизиторът каза — прекъсна го Джейс. — Последната инквизиторка, която имахме, доста превиши правата си… Ако не беше умряла, Клейвът щеше да я уволни, а вероятно и да я прокълне. Какво значение има какво е казал и този инквизитор?

— Той изглеждаше свестен — рече Алек. — Дори готин. Отнасяше се учтиво със Саймън. Виж, Джейс… това е работа на Клейва. Ние не можем да контролираме всичко, което се случва. Но трябва да им се доверим, защото в противен случай ще настъпи хаос.

— Но признай, че напоследък доста простотии направиха…

— Възможно е — рече Алек, — но ако започнеш да си мислиш, че знаеш повече от Клейва и повече от Закона, то с какво си по-добър от инквизиторката? Или от Валънтайн?

Джейс трепна. Изглеждаше така, сякаш Алек го беше ударил, че и по-лошо. Стомахът на Алек се сви.

— Извинявай. — Той протегна ръка. — Не исках да кажа това…

Внезапно сноп ярка жълта светлина освети градината. Алек вдигна поглед и видя Изабел в рамката на отворената входна врата, къпеща се в светлина. Тя беше само силует, но по стойката й с ръце на хълбоците той позна, че е ядосана.

— Вие двамата, какво правите там? — извика тя. — Всички се чудят къде сте.

Алек се обърна към приятеля си.

— Джейс…

Но Джейс се изправи, без да обръща внимание на протегнатата ръка на Алек.

— Надявам се да си прав за Клейва — каза само той.

Алек гледаше как Джейс бавно тръгна към къщата. В мислите му неволно се промъкна гласът на Саймън. Сега не знам какво ще стане с нас оттук нататък. Може отново да си бъдем приятели, а може и да развалим отношенията си. И не от нея ще дойде, а от мен.

Входната врата се затвори, като остави Алек сам в полуосветената градина. Той затвори за миг очи, зад клепачите му се появи образ. Този път не образът на Джейс. Очите на това лице бяха зелени, с елипсовидни зеници. Котешки.

Той отвори очи, бръкна в джоба си и извади от там химикал и лист хартия, скъсан от тетрадката със спираловиден гръб, която използваше за водене на протоколи. Написа няколко думи и после, със стилито си, начерта руна за огън в долната част на страницата. Стана по-бързо, отколкото бе очаквал. Остави хартията да гори и я пусна, а тя се понесе във въздуха като светулка. Скоро се превърна в пепел и се посипа като бял прах по розовите храсти.

Клеъри се събуди от сноп бледа следобедна светлина, която падаше директно върху лицето й и прозираше през клепачите й с розово сияние. Вече нямаше температура, а заедно с това бе изчезнало и усещането за стопени и потрошени кости. Надигна се, седна и се огледа наоколо с любопитство. Намираше се в някаква стая, която трябва да беше гостната на Аматис — беше малка, боядисана в бяло, леглото бе покрито с тъкано цветно одеяло. На кръглите прозорци висяха дръпнати встрани дантелени пердета, които пропускаха светлината на талази. Клеъри бавно се поизправи, като очакваше да й се завие свят. Нищо такова не се случи. Чувстваше се напълно здрава, дори отпочинала. Докато ставаше от леглото, се погледна надолу. Някой я бе облякъл в колосана бяла пижама, която сега беше поизмачкана и твърде голяма за нея; ръкавите висяха смешно над пръстите й.