Касандра Клеър - Град от стъкло

Тя отиде до един от кръглите прозорци и надникна през него. По склона на един хълм се издигаха скупчени къщи, изградени от камък с цвят на старо злато, чиито покриви изглеждаха покрити с бронз. Тази страна на къщата не гледаше към канала, а към тясна градина, обагрена от есента в кафяво и златисто. По стената на къщата пълзяха лиани; на тях бе останал последен розов цвят, който ронеше покафенелите си венчелистчета.

Дръжката на вратата изтропа и Клеъри бързо пропълзя обратно в леглото, точно преди да влезе Аматис с поднос в ръце. Когато видя, че Клеъри е будна, тя повдигна вежди, ала нищо не каза.

— Къде е Люк? — попита настойчиво Клеъри, като за по-голяма сигурност се уви плътно в одеялото.

Аматис остави подноса на масата до леглото. На него имаше чаша с нещо горещо и няколко филии с масло.

— Трябва да хапнеш нещо — каза тя. — Ще се почувстваш по-добре.

— Аз съм си добре — рече Клеъри. — Къде е Люк?

До масата имаше един стол с висока облегалка. Аматис седна на него, като сключи ръце в скута си и спокойно се загледа в Клеъри. На дневна светлина Клеъри можеше да види по-ясно лицето й — тя изглеждаше доста по-възрастна от майка й, макар че нямаше как разликата в годините им да е кой знае колко голяма. Кестенявата й коса беше прошарена, а очите й бяха подути и зачервени, сякаш беше плакала.

— Няма го.

— Няма го, като да е отскочил до магазина зад ъгъла да вземе стек диетична кола и кутия кроасани с крем, или го няма, като да е…

— Той си тръгна тази сутрин при изгрев-слънце, след като цяла нощ бе седял до теб. Но не каза къде отива. — Гласът на Аматис беше дрезгав и ако Клеъри не беше толкова изтощена, щеше да забележи, че поразително прилича на гласа на Люк. — Докато живееше тук, искам да кажа, преди да напусне Идрис, след като… се преобрази… той оглави една вълча глутница, която обитаваше Брослиндската гора. Каза, че ще се върне при тях, но не каза защо и за колко време — само, че ще се върне до няколко дни.

— И просто ме… остави тук? Трябва ли да стоя и да го чакам?

— Ами, нямаше как да те вземе със себе си — каза Аматис. — От друга страна, няма да ти е лесно да се прибереш у дома. По начина, по който дойде, ти наруши Закона, а това няма да убегне на Клейва, нито пък ще те пуснат да си тръгнеш просто така.

— Аз не искам да се прибирам у дома. — Клеъри се опитваше да запази самообладание. — Дойдох тук, за да… за да се срещна с някого. Трябва да направя нещо.

— Люк ми разказа — рече Аматис. — Нека ти кажа едно: можеш да намериш Рейгнър Фел само ако той пожелае да бъде намерен.

— Но…

— Клариса! — Аматис я погледна настойчиво. — Всеки момент очакваме нападение от Валънтайн. Почти всички ловци на сенки в Идрис са дошли в града, зад защитите. Най-безопасно за теб е да останеш в Аликанте.

Клеъри седеше вцепенена. Наистина, в думите на Аматис имаше логика, но й беше трудно да потисне порива си да извика, че не може да чака. Тя трябваше да намери Рейгнър Фел сега ; трябваше да спаси майка си сега , трябваше да тръгне сега . Потисна тревогата си и се опита да говори небрежно.

— Люк никога не ми е споменавал, че има сестра.

— Нормално — рече Аматис. — Не е било нужно. Ние не бяхме… близки.

— Люк ви представи като Херондейл — каза Клеъри. — А това е фамилията на инквизиторката. Нали?

— Така е — отвърна Аматис и лицето й се изопна, сякаш думите й причиняваха болка. — Тя беше моя свекърва.

Какво беше казал Люк на Клеъри за инквизиторката? Че е имала син, който се е оженил за жена с „неприемливи роднини“.

— Били сте омъжена за Стивън Херондейл?

Аматис се изненада.

— Знаеш за него?

— Да… Люк ми разказа… но бях останала с впечатлението, че съпругата му е мъртва. Мислех, че затова инквизиторката е била толкова… — Ужасна, й идеше да каже, но й се стори жестоко. — Сурова — рече накрая.

Аматис посегна към чашата, която бе донесла; когато я повдигна, ръката й леко трепереше.

— Да, мъртва е. Самоуби се. Говоря за Селин, втората жена на Стивън. Аз бях първата.

— И сте се развели?

— Нещо такова. — Аматис подаде чашата на Клеъри. — Виж изпий това. Трябва да сложиш нещо в стомаха си.

Смутена, Клеъри пое чашата и отпи една глътка. Горещата течност беше гъста и солена — не беше чай, както си бе помислила първоначално, а супа.

— Добре — каза тя. — И какво се случи?

Аматис зарея поглед в далечината.

— Ние със Стивън, като всички други, бяхме в Кръга. Когато Люк… когато се случи това, което сполетя Люк, на Валънтайн му трябваше нов помощник. Той избра Стивън. А когато избра Стивън, реши, че може би не е подходящо неговият най-близък приятел и съветник да има жена, чийто брат е…