Касандра Клеър - Град от стъкло

— Достатъчно! — каза тя. — И нито крачка по-близо.

Клеъри спря на няколко крачки от кралицата.

— Милейди — каза тя, като си спомни за учтивия начин, по който Джейс се обръщаше към кралицата в двореца й. — Защо ме повикахте при себе си?

— Искам да ми направиш една услуга — каза кралицата без предисловие. — И разбира се, аз в замяна ще ти върна жеста.

— Искате услуга от мен ? — учуди се Клеъри. — Но… вие дори не ме харесвате.

Кралицата докосна устните си с дългия си бял пръст.

— Феите, за разлика от хората, не отдават значение на неща като харесване . Любов, да, омраза също. Това са полезни чувства. Но харесване … — Тя сви изящно рамене. — Съветът още не е избрал кой от нашите редици да заеме вакантното място — каза тя. — Знам, че Лушън Греймарк ти е като баща. Той би се вслушал в съвета ти. Бих искала да го помолиш да изберат моя елфски рицар Мелиорн за този пост.

Клеъри си спомни как в Залата на Съглашението Мелиорн беше казал, че иска да вземе участие в битката, ако се включат и децата на нощта.

— Не мисля, че Люк го харесва особено.

— Ето пак, пак говориш за харесване — каза кралицата.

— Когато се видяхме в двореца на феите — каза Клеъри, — вие казахте, че с Джейс сме брат и сестра. Но всъщност сте знаели, че не сме. Нали?

Кралицата се усмихна.

— В жилите ви тече една и съща кръв — каза тя. — Кръвта на ангела. Всички, които притежават ангелска кръв, са в известна степен брат и сестра.

Клеъри потрепери.

— Все пак можехте да ни кажете истината. Но не го направихте.

— Аз ви казах истината така, както я разбирам. Всички ние казваме истината, пречупена през нашите разбирания, не е ли така? Някога запитвала ли си се дали няма някоя неистина в историята на майка ти, казана по някакви нейни съображения? Наистина ли си мислиш, че знаеш всяка подробност от миналото си?

Клеъри се поколеба. Без да знае защо, в главата й внезапно прозвуча гласът на мадам Доротея. Ще се влюбиш в неправилния човек , беше предсказала гледачката на Джейс. Клеъри бе възприела думите й като намек за мнимата роднинска връзка, която уж ги свързваше с Джейс. Само че, явно имаше още празнини в спомените й — дори и сега, спомени за неща, събития, които още не бяха изплували в паметта й. Тайни, които не биваше да й бъдат разкривани. Тя бе приела тези тайни за изгубени и незначителни, но може би…

Не. Тя усети как ръцете й се свиват в юмруци. Отровата на кралицата беше фина, но силна. Има ли наистина човек на този свят, който да знае всички тайни за себе си? И не е ли по-добре някои тайни да си останат неразкрити?

Тя поклати глава.

— Това, което направихте в двореца — рече тя, — може и да не сте излъгали. Но постъпихте жестоко. — Тя понечи да се обърне и да си тръгне. — А на мен ми писна от хорската жестокост.

— Наистина ли ще се откажеш от услуга от кралицата на феите? — настоя кралицата. — Не всеки смъртен получава такава привилегия.

— Не ми е нужна услуга от вас — каза Клеъри. — Имам всичко, което искам.

Тя обърна гръб на кралицата и си тръгна.

Когато се върна при групата, която беше оставила, тя откри, че към нея се бяха присъединили Робърт и Мерис Лайтууд, които — за нейна огромна изненада — се ръкуваха с Магнус Бейн, който бе свалил блестящата лента за глава и беше образец на благоприличието. Мерис бе обвила с ръка рамото на Алек. Другите й приятели бяха насядали покрай стената; Клеъри понечи да се присъедини към тях, когато усети как някой я потупва по рамото.

— Клеъри! — Беше майка й, която й се усмихваше… и Люк до нея, хванати за ръка. Джослин не бе облякла празнични дрехи, а носеше джинси и широка риза, която поне не беше изцапана с боя. Но от начина, по който я гледаше Люк, не можеше да се заключи друго, освен, че е перфектна. — Радвам се, че най-после те намерихме.

Клеъри се усмихна дяволито на Люк.

— Е, значи няма да се местиш в Идрис, така ли?

— Естествено — каза той. Никога не го бе виждала толкова щастлив. — Тук правят ужасни пици.

Джослин се засмя и се отдръпна, за да поговори с Аматис, която се любуваше на някакви стъклени топки, пълни с променящ цвета си дим. Клеъри погледна Люк.

— Наистина ли щеше да напуснеш Ню Йорк, или го каза само за да я накараш най-после да вземе решение?

— Клеъри, шокиран съм, че изобщо ти хрумна такова нещо. — Той се усмихна дяволито, после внезапно стана сериозен. — Ти си съгласна, нали? Знам, че това е голяма промяна в живота ти… мислех да ви предложа с майка ти да се преместите при мен, понеже вашият апартамент сега е необитаем…