Касандра Клеър - Град от стъкло

— Никога досега не съм присъствала на тържество с долноземци — каза Ейлийн, като тревожно погледна към улицата, където една фея, в чиято дълга коса бяха сплетени цветя — не, помисли си Клеъри, косата й беше от цветя, свързани изящно със зелени ластари — късаше от белите цветове, висящи от кошниците, поглеждаше ги замислено и ги хапваше.

— Ще ти хареса — каза Изабел. — Те знаят как да се забавляват. — Тя махна за довиждане на родителите си и всички се отправиха към площада, а Клеъри продължаваше да се бори с желанието си да покрие горната половина на тялото си, като скръсти ръце на гърдите си. Роклята се увиваше около краката й, подобно на дим, надиплен от вятъра. Тя си спомни за дима, който се издигаше над Аликанте тази сутрин, и потрепери.

— Здравейте! — извика Изабел и Клеъри вдигна поглед, за да види Саймън и Мая, които идваха към тях. Днес тя почти не беше виждала Саймън. Той бе отишъл до залата, за да види как тече подготовката за съвещанието, понеже, по неговите думи, му било любопитно кого ще изберат да представлява вампирите в Съвета. Клеъри не можеше да си представи Мая да облече нещо толкова момичешко като рокля, и тя наистина бе облечена с камуфлажен панталон с висящо дъно и черна тениска, на която пишеше ИЗБЕРИ СИ ОРЪЖИЕТО, и изобразени зарове под надписа. Клеъри знаеше, че такива тениски носят геймърите, и се запита дали Мая наистина е геймърка, или е облякла тениската, за да впечатли Саймън. Ако е второто, изборът й беше добър. — Към Площада на ангела ли отивате?

Мая и Саймън потвърдиха и всички заедно се отправиха към залата. Саймън забави крачка, за да се изравни с Клеъри, и двамата вървяха един до друг в мълчание. Беше приятно отново да е до Саймън — той беше първият човек, когото тя искаше да види още щом се върна в Аликанте. Беше го прегърнала толкова силно, зарадвана, че е жив, че без да иска, бе докоснала знака на челото му.

— Той ли те спаси? — бе попитала тя, копнеейки да чуе, че направеното от нея не е било напразно.

— Той ме спаси — бе отвърнал кратко той.

— Искам да можех да го махна — беше казала тя. — Не знам какво може да ти причини за в бъдеще.

Той бе хванал китките й и леко ги бе отместил встрани.

— Ще почакаме — бе казал той. — И ще видим.

В последвалите дни тя го бе наблюдавала внимателно и установи, че знакът нямаше негативно влияние върху него. Саймън си беше Саймън — такъв, какъвто винаги е бил. Само дето разресваше косата си по малко по-различен начин, така че да покрие знака; ако тя самата не знаеше, че го има, никога не би се досетила.

— Как мина срещата? — попита го сега Клеъри, като го огледа да види дали се е облякъл за тържеството. Не беше, но и тя не можеше да го упрекне за това — джинсите и тениската бяха единствените му дрехи. — Кого избраха?

— Не е Рафаел — каза Саймън с тон на задоволство. — Един друг вампир. С някакво префърцунено име. Найтшейд или нещо подобно.

— Знаеш ли, че ми предложиха да нарисувам символа на новия Съвет — каза Клеъри. — Това е чест. Приех. Ще представлява руната на Съвета, обградена със символите на четирите вида долноземци. Луна за върколаците, за феите мисля да е четирилистна детелина. Книга със заклинания за магьосниците. Но нищо не ми хрумва за вампирите.

— Какво ще кажеш за вампирски зъб? — Саймън сви рамене. — Или капеща кръв. — Той се озъби.

— Благодаря ти — рече Клеъри. — Много ми помагаш, няма що.

— Радвам се, че са ти предложили — каза Саймън, вече по-сериозно. — Ти заслужаваш тази чест. Наистина заслужаваш медал за това, което направи. Руната на обединението и всичко останало.

Клеъри сви рамене.

— Не знам. Искам да кажа, все пак битката продължи не повече от десет минути. Не знам как точно съм помогнала.

— Аз участвах в битката, Клеъри — каза Саймън. — Може да е продължила не повече от десет минути, но това бяха най-ужасните десет минути в живота ми. И наистина не ми се говори за това. Само ще ти кажа, че дори и за тези десет минути щеше да има много повече мъртви, ако не беше ти. Освен това, битката е само една част от всичко. Ако ти не беше направила това, което направи, нямаше да има Нов Съвет. Щяхме да си останем ловци на сенки и долноземци, които взаимно се мразят, вместо ловци на сенки и долноземци, които заедно отиват на парти.

Клеъри усети как някаква буца заседна в гърлото й и погледна право напред, като се опитваше с всички сили да не се разплаче.

— Благодаря ти, Саймън. — Тя въздъхна толкова леко, че никой, освен Саймън не би могъл да го долови. Но той усети.