Касандра Клеър - Град от стъкло

Вече се беше запътила към стълбите, когато чу гласа на майка си от всекидневната — рязък и леко напрегнат. Но какво толкова можеше да ядоса Джослин? Нали вече всичко си беше дошло на мястото? Без да се замисля, Клеъри се залепи за стената до вратата на всекидневната и се заслуша.

— Искаш да кажеш, че оставаш? — питаше Джослин. — Искаш да кажеш, че изобщо няма да се върнеш в Ню Йорк?

— Помолиха ме да остана в Аликанте и да представлявам върколаците в Съвета — каза Люк. — Казах, че довечера ще им дам отговор.

— Не може ли някой друг да поеме този пост? Някой водач на глутница тук, в Идрис?

— Аз съм единственият водач на глутница, който преди е бил ловец на сенки. Затова са се спрели на мен. — Той въздъхна. — Аз започнах всичко това, Джослин. Трябва да остана тук и да го доведа докрай.

Настъпи кратка тишина.

— Щом така усещаш нещата, разбира се, че трябва да останеш — каза накрая Джослин, но гласът й не прозвуча уверено.

— Ще продам книжарницата. Ще си уредя нещата — каза дрезгаво Люк. — Няма да изчезна ей така.

— Аз мога да се погрижа за това. След всичко, което си направил… — Джослин сякаш нямаше сили да поддържа ведрия си тон. Гласът й трепна и замлъкна, а мълчанието й продължи толкова дълго, че Клеъри вече се чудеше дали да не се покашля и да не влезе във всекидневната, за да разберат, че е тук.

Миг по-късно се зарадва, че не го направи.

— Виж — каза Люк, — отдавна исках да ти кажа това, но нямах смелостта. Знаех, че няма смисъл да ти казвам, като се има предвид какъв съм. Никога не си искала всичко това да бъде част от живота на Клеъри. Но сега тя вече знае, така че няма никакво значение. И вече мога да ти го кажа. Обичам те, Джослин. Обичам те от двайсет години. — Той направи пауза.

Клеъри се напрегна да чуе отговора на майка си, но Джослин мълчеше. Най-после Люк отново проговори с натежал глас.

— Ще се върна в Съвета и ще им кажа, че оставам. Не е нужно да говорим за това. Просто сега се чувствам по-добре, когато след толкова много години най-накрая го казах.

Клеъри притисна гръб до стената, когато Люк с наведена глава излезе от всекидневната. Той мина покрай нея, без да я забележи, и рязко отвори входната врата. Остана там за миг, втренчил се невиждащо в отразената от водата на канала слънчева светлина. После излезе, като затръшна вратата след себе си.

Клеъри остана на мястото си, с прилепен до стената гръб. Беше й ужасно мъчно за Люк, но й беше мъчно и за майка й. Явно Джослин никога не бе обичала Люк и едва ли някога щеше да го обикне. Приличаше малко на нейната история със Саймън, само че не виждаше начин нещата между майка й и Люк да се уредят. Не и ако той останеше тук, в Идрис. Очите й се напълниха със сълзи. Понечи да се обърне и да влезе във всекидневната, но тогава чу вратата на кухнята да се отваря, а после нечий друг глас. Този глас звучеше уморено и сякаш примирено. Аматис.

— Съжалявам за това, което чух, но се радвам, че той остава — каза сестрата на Люк. — Не само защото ще е близо до мен, но и защото така ще може да те превъзмогне.

Джослин опита да се защити:

— Аматис…

— Мина много време, Джослин — каза Аматис. — След като не го обичаш, пусни го да си тръгне.

Джослин мълчеше. На Клеъри й се искаше да види изражението на майка си — тъжна ли беше? Или ядосана? Или примирена?

Аматис леко въздъхна.

— Освен ако… ти го обичаш?!

— Аматис, не мога…

— Обичаш го! Обичаш го! — Чу се остър звук, сякаш Аматис бе плеснала с ръце. — Знаех си, че го обичаш! Винаги съм го знаела!

— Няма значение — каза уморено Джослин. — Няма да е честно спрямо Люк.

— Не искам да чувам това. — Чу се някакво шумолене и последвалото протестиране на Джослин. Клеъри се питаше дали Аматис наистина бе прегърнала майка й. — Ако го обичаш, трябва веднага да го настигнеш и да му го кажеш. Още сега, преди да е отишъл в Съвета.

— Но те искат той да стане член на Съвета! И той иска да…

— Всичко, което иска Лушън — каза категорично Аматис, — си ти. Ти и Клеъри. Това е всичко, което някога е искал. А сега върви.

Преди Клеъри да успее да помръдне, Джослин изхвърча в коридора. Тя тръгна към вратата… и видя Клеъри, притисната до стената. Спря и изненадано я погледна.

— Клеъри! — Тя сякаш се опитваше да придаде безгрижност на гласа си, но напразно. — Не знаех, че си тук.

Клеъри се отлепи от стената, хвана дръжката на вратата и широко я отвори. Ярка слънчева светлина нахлу в коридора. Джослин запримигва на острата светлина, очите й бяха приковани в дъщеря й.