Касандра Клеър - Град от стъкло

Тя усети усмивката му върху устните си.

— Например това.

След известно време те слязоха по стълбите и отидоха на площада, където множеството бе започнало да се събира, за да гледа фойерверките. Изабел и другите си бяха намерили маса близо до ъгъла на площада и бяха насядали около нея по пейки и столове. Когато стигнаха до тях, Клеъри понечи да отдръпне ръката си от тази на Джейс… но после се отказа. Можеха да се държат за ръце колкото си искат. В това нямаше нищо нередно. Тази мисъл почти я остави без дъх.

— Ето ви и вас! — Изабел се приближи към тях с танцова стъпка и чаша с някаква цикламена течност, която поднесе на Клеъри. — Искаш ли да опиташ?

Клеъри погледна недоверчиво питието.

— Да не ме превърне в гризач?

— Къде остана доверието? Мисля, че това е ягодов сок — каза Изабел. — Пък и е много приятен на вкус. Джейс? — Тя поднесе чашата към него.

— Аз съм мъж, а мъжете не пият розови напитки — каза категорично той. — Размърдай се, жено, и ми донеси нещо кафяво.

— Кафяво ли? — намръщи се Изабел.

— Кафявото е мъжки цвят — каза Джейс и дръпна със свободната си ръка една немирна къдрица от косата на Изабел. — Всъщност, гледай… Алек е облечен в кафяво.

Алек погледна печално към пуловера си.

— Беше черен — каза той. — Но си промени цвета.

— Можеш да го освежиш с лента, обшита с пайети — сви рамене Магнус, като подаде на приятеля си синьо, искрящо питие. — Просто ми хрумна.

— Не го слушай, Алек. — Саймън седеше на ръба на една ниска стена, а до него беше Мая, която изглеждаше задълбочена в разговор с Ейлийн. — Ще заприличаш на Оливия Нютън-Джон в Ксанаду .

— Има и по-лоши неща — отбеляза Магнус.

Саймън се отлепи от стената и се приближи до Клеъри и Джейс. Известно време той ги гледаше замислено, с ръце, пъхнати в задните джобове на джинсите си. Най-накрая проговори.

— Изглеждаш щастлива — каза той на Клеъри. После премести поглед към Джейс. — А ти имаш късмет, че тя изглежда щастлива.

Джейс повдигна вежда.

— Да не би това да е моментът, в който ще ми кажеш, че ако й причиня болка, ще ме убиеш?

— Не — каза Саймън. — Ако причиниш болка на Клеъри, тя е в състояние сама да те убие. С оръжие по избор.

Джейс изглеждаше доволен от тази идея.

— Виж — каза Саймън. — Само исках да ти кажа, че за мен не е проблем това, че не ме харесваш. Стига Клеъри да е щастлива, аз нямам нищо против теб. — Той протегна ръка, а Джейс измъкна своята от тази на Клеъри и разтърси ръката на Саймън със смутено изражение.

— Не е като да не те харесвам — каза той. — Всъщност, точно защото те харесвам, ще ти дам един съвет.

— Съвет ли? — попита Саймън скептично.

— Виждам, че жънеш успехи с вампирския си имидж — каза Джейс, като кимна с глава към Изабел и Мая. — И известност. Много момичета си падат по номера с „чувствителни безсмъртни“. Но на твое място бих зарязал това с бенда. Вампирските рок звезди са демоде, а и ти самият не си особено добър.

Саймън въздъхна.

— Май няма шанс да се върнем на етапа, когато не ме харесваше, нали?

— Престанете и двамата — извика Клеъри. — Не може вечно да се държите като кръгли идиоти!

— Технически погледнато — каза Саймън, — аз мога.

Джейс издаде странен звук и миг по-късно Клеъри разбра, че той се опитва да сдържи смеха си, но без особен успех.

— Ха, разсмях те най-накрая! — ухили се Саймън на Джейс.

— Е — каза Клеъри. — И ако това не е началото на едно прекрасно приятелство… — Тя се огледа за Изабел, която сигурно също беше доволна по свои причини от развитието в отношенията между Саймън и Джейс.

Вместо това обаче тя видя някого другиго.

В самия край на магическата гора, където сенките се размиваха в светлината, стоеше стройна жена със зелена като листата на дърветата рокля, дългата й алена коса беше опъната назад със златна диадема.

Кралицата на феите. Тя гледаше право към Клеъри и когато Клеъри на свой ред я погледна, тя вдигна изящната си ръка и й даде знак да се приближи.

Ела.

Дали по свое собствено желание, или по някаква странна магия на феята, Клеъри не можеше да определи, но след като измърмори едно извинение, тя се отдели от групата и се отправи към края на гората, проправяйки си път през оживеното множество. Когато се приближи до кралицата, тя усети присъствието на скупчилите се феи, които бяха заобиколили своята господарка. Дори когато искаше да изглежда, сякаш се е появила сама, придворните й винаги бяха наблизо.

Кралицата вдигна заповеднически ръка.