Касандра Клеър - Град от стъкло

Клеъри го гледаше гневно, като се опитваше да го прониже с поглед, да го разкъса от омраза. Но той не изглеждаше впечатлен.

— Да знаеш, като нищо можеше да стане и по-лошо. Добре, че навреме те издърпах на брега, отровата на езерото вече бе започнала да действа. Между другото, аз те излекувах от нея. Не че очаквам благодарност. — Той леко се усмихна. — Ние с теб никога не сме разговаряли, нали? Не сме провеждали нормален разговор. Сигурно се питаш защо никога не съм проявявал бащин интерес към теб. Съжалявам, ако това те е наранило.

Сега погледът й премина от омраза в недоверие. Как така ще си говорят, при положение че тя не може да говори? Тя се опита с всички сили да каже нещо, но от гърлото й излезе само лек стон.

Валънтайн се върна отново към олтара и положи ръка върху Меча на смъртните. Мечът беше лъскав и черен и блестеше така, сякаш отразяваше светлината, идваща от въздуха наоколо.

— Когато майка ти ме напусна, не знаех, че е бременна с теб — каза той. Клеъри забеляза, че й говореше така, както никога досега. Гласът му беше спокоен, дори сговорчив, но не това я порази в него. — Знаех, че нещо не е наред. Тя мислеше, че не съм забелязал страданията й. Взех малко кръв от Итуриел, изсуших я на прах и я сипах в храната й, мислейки си, че така ще разсея мъката й. Ако знаех, че е бременна, не бих го направил. Вече бях решил да не си правя експерименти с дете, което носи моята кръв.

Лъжеш , искаше да му изкрещи Клеъри, но беше започнала да се съмнява. Той още й звучеше странно. Различно. Може би, защото казваше истината.

— Години след като избяга от Идрис, аз не спирах да я търся. И не само защото у нея бе Бокалът на смъртните. А защото я обичах. Мислех си, че само като й го кажа, тя ще разбере. Това, което направих онази нощ в Аликанте, беше в пристъп на ярост, на желание да я уязвя, да разруша всичко, свързано със съвместния ни живот. Ала после… — Той поклати глава, като извърна поглед към езерото. — Когато най-после я издирих, чух слухове, че имала още едно дете, дъщеря. Реших, че е от Лушън. Той винаги я бе обичал, винаги бе искал да ми я отнеме. Помислих си, че най-после тя е станала негова. Че се е съгласила да има дете от гаден долноземец. — Гласът му звучеше напрегнато. — Когато я намерих в апартамента ви в Ню Йорк, тя беше почти в безсъзнание. Обвини ме, че съм превърнал първото й дете в чудовище и че ме е напуснала, за да не направя същото и с второто. И после изпадна в кома в ръцете ми. Търсех я през всички тези години, само за да получа от нея това. Тези няколко секунди, в които тя ме гледаше със смъртна омраза. В този момент осъзнах нещо.

Той вдигна Мелартак. Клеъри си спомни колко тежък беше този меч и видя как мускулите на Валънтайн се изопнаха, твърди и изпъкнали, като въжета, виещи се под кожата.

— Разбрах — каза той, — че причината тя да ме напусне, е да те защити. Тя мразеше Джонатан, но теб… щяла е да направи всичко, за да те защити. Да те защити от мен. Дори е заживяла сред мундани, което сигурно й е коствало много усилия. Било й е трудно да те отгледа не по нашите обичаи. Ти си половината от момичето, което би трябвало да бъдеш. Притежаваш таланта да създаваш руни, но заради възпитанието ти на мунди, той е пропилян.

Той наклони меча. Сега върхът му висеше точно до лицето на Клеъри; тя го виждаше с ъгълчето на окото си да проблясва като сребриста нощна пеперуда.

— Тогава разбрах, че заради теб Джослин никога няма да се върне при мен. Ти си единственото същество на света, което тя някога е обичала повече от мен. И заради което ме мрази. Затова не мога да понасям да те гледам.

Клеъри извърна лице. Ако щеше да я убива, предпочиташе да не гледа.

— Клариса — каза Валънтайн. — Погледни ме.

Няма. Тя се втренчи към езерото. Далече над водата видя мъждива червена светлина, подобна на загасващ огън в пепелта. Знаеше, че това са светлините на битката. Там бяха майка й и Люк. Добре поне, че те бяха заедно, макар тя да не беше с тях.

Няма да откъсвам очи от тази светлина , помисли си тя. Ще гледам към нея, независимо какво ми предстои. Това ще бъде последната ми гледка.

— Клариса — повтори Валънтайн. — Ти много приличаш на нея, знаеш ли това? Същата си като Джослин.

Тя усети силна болка на бузата си. Беше острието на Меча. Той бе натиснал върха му в кожата й, за да я принуди да обърне глава към него.

— Сега ще призова ангела — каза той. — И искам да гледаш какво се случва.

Клеъри почувства горчив вкус в устата си. Знам защо си толкова обсебен от майка ми. Защото тя е единственото същество, над което си мислил, че имаш пълен контрол, а после се е оказало, че се е обърнала срещу теб и те е наранила. Мислел си, че я притежаваш, а се е оказало, че не е така. Ето защо искаш сега тя да е тук, за да стане свидетел на победата ти. По тази причина постъпваш така с мен.