Касандра Клеър - Град от стъкло

— Взел съм това предвид — рече Валънтайн с твърд глас. — Понеже знаците на тийнейджърите са по-слаби, ще им отнеме повече време да станат бездушни. Поне няколко дни. Затова мисля, че процесът може да бъде спрян.

— Докато онези от нас, които са пили от Бокала на смъртните, ще останат абсолютно незасегнати?

— Имам работа, Малачи — каза Валънтайн. — Казах ти, че ти си в безопасност. Аз самият за себе си също разчитам на това. Имай ми доверие.

Малачи наведе глава.

— Имам ви огромно доверие, господарю. Засвидетелствал съм ви го вече толкова години, като винаги съм ви служил.

— И ще бъдеш възнаграден — каза Валънтайн.

Малачи вдигна поглед.

— Господарю…

Но въздухът бе спрял да трепти. Валънтайн беше изчезнал. Малачи се намръщи, после слезе с маршова стъпка по стълбите на подиума и тръгна към външната врата. Клеъри притискаше гръб до колоната, отчаяно надявайки се, че той няма да я види. Сърцето й лудо туптеше. Какво беше всичко това? Какви бяха тези приказки за бездушните? Отговорът просветна в ума й, но беше твърде ужасен, за да е истина. Дори Валънтайн не би могъл…

Изведнъж нещо подобно на черна вихрушка литна към лицето й. Тя едва успя да вдигне ръце, за да закрие очите си, когато нещото я перна по опакото на дланите. Разнесе се свирепо грачене и криле заудряха китките й.

— Хюджин! Достатъчно! — Беше резкият глас на Малачи. — Хюджин! — Чу се още едно грачене, последвано от тъп удар и после настъпи тишина. Клеъри свали ръцете си и видя гарвана да лежи безжизнено в краката на консула — зашеметен или мъртъв, тя не можеше да определи. Малачи изруга и изрита гарвана от пътя си, после тръгна към Клеъри. Той я хвана за окървавената китка и я дръпна да стане. — Глупаво момиче — каза той. — Откога стоиш тук и подслушваш?

— Достатъчно дълго, за да разбера, че и ти си от Кръга — тросна се тя, като се мъчеше да освободи китката си, ала хватката му беше здрава. — Ти си на страната на Валънтайн.

— Страната е само една. — Гласът му премина в съскане. — Членовете на Клейва са глупави, заблудени и покварени, щом се занимават с получовеци и чудовища. Аз просто искам да ги прочистя, да им върна старата слава. Това е цел, към която би трябвало да се стремят всички ловци на сенки, но не — те слушат глупаци и поклонници на демоните като теб и Лушън Греймарк. Ето и сега, изпратихте цвета на нефилимите да умре в тази абсурдна битка — безсмислена постъпка, която няма да доведе до нищо добро. Валънтайн вече е започнал ритуала си; скоро ангелът ще се появи и нефилимите ще станат бездушни. Само неколцина ще останат под закрилата на Валънтайн…

— Това е убийство! Той убива ловци на сенки!

— Не е убийство — рече консулът. Гласът му прокънтя във фанатична ярост. — Прочистване. Валънтайн ще направи нов свят от ловци на сенки, свят, в който няма да има слабости и корупция.

— Слабостите и корупцията не са в света — кипна Клеъри. — Те са в хората . И винаги ще бъде така. Затова светът има нужда и от добри хора, които да балансират. А вие се каните да ги убиете.

За миг той я погледна с истинска изненада, сякаш учуден от силата на гласа й.

— Добре казано от момиче, което изменя на собствения си баща. — Малачи я дръпна към себе си, като грубо опъна кървящата й китка. — Дали Валънтайн би имал нещо против, ако те науча на…

Но Клеъри така и не разбра на какво искаше да я научи той. Между тях се изпречи тъмен силует — разперени криле и нокти.

После гарванът посегна към Малачи с върха на нокътя си, като остави кървава резка по лицето му. С рев консулът пусна Клеъри и вдигна нагоре ръце, но Хюго отново се хвърли към него, като злобно го кълвеше с клюн и драскаше с нокти. Залитайки, Малачи заотстъпва назад, като размахваше отбранително ръце, докато не се удари силно в ръба на една пейка. Тя се преобърна с трясък и изгубил равновесие, той се просна върху нея с глух вик… и мигом притихна.

Клеъри се спусна към мястото, където лежеше Малачи, свит върху мраморния под, около него вече се бе образувала локва кръв. Той беше налетял върху купчина стъкла, нападали от счупения таван, и едно дебело парче бе пробило гърлото му. Хюго продължаваше да кръжи във въздуха над тялото на Малачи. Той нададе триумфален крясък, когато Клеъри вдигна поглед към него — очевидно не беше простил на консула ритниците и грубото отношение. Клеъри си помисли с горчивина, че Малачи е трябвало да внимава, когато си има работа със съществата на Валънтайн. Птицата бе не по-малко отмъстителна от господаря си.