Касандра Клеър - Град от стъкло

Ръката на Изабел трепереше и тя трябваше да спре за момент, за да не развали руната.

— Освен това, трябва да знаеш, че Клеъри не ти е сестра — каза тя, вече по-нежно. — Защото… защото ти си знаеш. И така, помолих Магнус да ми помогне да те проследя. Използвах онова дървено войниче, което беше дал на Макс. Не мисля, че при други обстоятелства Магнус би го направил, но сега той беше в някакво, да го наречем, необичайно добро настроение, а и аз му споменах, че това е по молба на Алек… макар това да не е точно истината, но ще мине време, докато разбере. И щом научих къде си, е, той вече беше направил Портала, а аз съм много добра в промъкването…

Изабел изпищя. Джейс се опита да я хване, но тя беше изтръгната от него, вдигната и хвърлена встрани. Камшикът падна от ръката й. Тя се изправи на колене, но Себастиян вече беше пред нея. Очите му блестяха от гняв, а около мястото на откъснатата китка имаше овързан парцал. Изабел посегна към камшика си, но Себастиян беше по-бърз. Той се завъртя и силно я ритна. Ботушът му попадна в гръдния й кош. На Джейс му се стори, че чу как ребрата на Изабел изпукаха, после тя се свлече на земята, превита под странен ъгъл. Той я чу да вика — Изабел, която никога не викаше от болка, — когато Себастиян отново я ритна, после вдигна камшика й и го размаха заплашително в ръка.

Джейс се търколи настрани. Почти завършената иратце беше помогнала, но болката в гърдите му все още беше силна и той се досети, че кашлянето на кръв би могло да означава, че е прободен белият му дроб. Не знаеше още колко му остава да живее. Вероятно минути. Той запълзя към кинжала, който Себастиян бе изпуснал, лежащ до ужасяващите останки от ръката му. Джейс се изправи на крака, залитайки. Навред миришеше на кръв. Той си спомни за виденията на Магнус, света, потънал в кръв, и отпуснатата му ръка се стегна около дръжката на кинжала.

Той пристъпи крачка напред. После направи още една. Усещаше всяка своя стъпка, сякаш газеше в цимент. Изабел крещеше проклятия към Себастиян, който се смееше, докато я удряше с камшика. Нейните писъци теглеха Джейс напред като риба, хваната на кука, но докато се придвижваше, те ставаха все по-слаби. Светът се въртеше около него като карнавална въртележка.

Още една стъпка , каза си Джейс. Още една. Себастиян беше с гръб към него; той се бе съсредоточил върху Изабел.

Сигурно си бе помислил, че Джейс е вече мъртъв. И това по чудо още не беше така. Още една стъпка , повтори си той, но не можа да я направи, не можа да помръдне, не можа да се насили да направи още една стъпка напред. Пред очите му се спусна черна завеса — по-черна и от мрака на съня. Чернота, която щеше да изтрие всичко, което някога бе виждал и щеше да му донесе пълен покой. Мир. Внезапно се сети за Клеъри — Клеъри такава, каквато я видя последния път, заспала, с разпиляна по възглавницата коса и ръка под бузата. Тогава си беше помислил, че никога в живота си не е виждал нещо толкова спокойно, но разбира се, тя беше само заспала, така, както спи всеки друг човек. Не нейното спокойствие го беше впечатлило толкова, а неговото собствено. Спокойствието, което усещаше, когато бе с нея, не можеше да се сравнява с нищо друго в живота му.

Болка разтърси гръбнака му и той с почуда установи, че някак си, без усилие на волята, краката му сами се бяха придвижили напред и бяха направили решаващата последна стъпка. Себастиян замахна, камшикът проблесна в ръката му; Изабел лежеше сгърчена на тревата и вече не пищеше… дори не помръдваше.

— Малка уличнице — казваше Себастиян, — още тогава трябваше да ти смачкам фасона с чука…

И Джейс вдигна ръка, с кинжала в нея, и заби острието в гърба на Себастиян.

Себастиян залитна напред, камшикът падна от ръката му. Той бавно се обърна и погледна към Джейс, който с ужас си помисли, че може би Себастиян наистина не е човек, че все пак не може да бъде убит. Лицето на Себастиян беше бледо, омразата бе изчезнала от него, както и мрачният огън в очите му. Той вече не приличаше на Валънтайн. Изглеждаше… уплашен.

Той отвори уста, сякаш за да каже нещо на Джейс, но коленете му вече се огъваха. Рухна на земята, търколи се надолу по склона и падна във водата. Преобърна се по гръб, очите му бяха втренчени невиждащо към небето; водата шуртеше около него, понесла ивици от кръвта му надолу по течението.

Научи ме, че в гърба на човек има едно място, в което ако забиеш кама, можеш едновременно да прободеш сърцето му и да прекършиш гръбнака му, беше казал Себастиян. Излиза, че в онази година сме получили един и същи подарък за рождения си ден, батко , помисли си Джейс. Нали?