Касандра Клеър - Град от стъкло

На Джейс му се стори, че е припаднал за една-две минути. Вероятно е имало период на безсъзнание, в който крясъците и писъците отгоре са затихнали, а той е бил в пространството между земята и небето, обладан от чувството, че е отделен някак си… на тихо.

Но това състояние премина твърде бързо. Внезапно се озова отново в тялото си, китките му бяха извити, раменете опънати назад, а демоничното зловоние така плътно бе изпълнило въздуха, че той извърна глава и повърна безпомощно на земята. Чу как някой дрезгаво се изкикоти и вдигна поглед, като с мъка преглътна киселината в устата си. Себастиян се бе навел над него, краката му бяха разкрачени, очите му блестяха.

— Всичко е наред, братле — каза той. — Няма ги вече.

От очите на Джейс течаха сълзи, усещаше гърлото си раздразнено.

— Той каза полунощ. Валънтайн каза да отвориш портата в полунощ. Не може да е вече полунощ — рече с дрезгав глас.

— В ситуации като тази, предпочитам да моля за прошка, а не за разрешение. — Себастиян вдигна поглед към вече пустото небе. — Ще им отнеме пет минути да стигнат Брослиндското поле, тоест, малко преди татко да стигне до езерото. Искам да гледам как се лее кръвта на нефилимите. Искам да се гърчат и да умрат на земята. Заслужават да бъдат опозорени, преди да потънат в забвение.

— Наистина ли си мислиш, че нефилимите имат толкова малък шанс срещу демоните? Не е като да не са готови…

Себастиян го прекъсна, като махна с ръка.

— Мислех, че си ни чул. Нима не разбираш какъв е планът? Нима не знаеш какво се кани да направи баща ми?

Джейс нищо не каза.

— Добре направи — рече Себастиян, — че ме заведе онази нощ при Ходж. Ако той не беше разкрил, че Огледалото е всъщност езерото Лин, не съм сигурен, че тази нощ щеше да е възможна. Защото, който притежава първите две Реликви на смъртните и стои пред Огледалото на смъртните, може да призове ангела Разиел, точно както е направил преди хиляда години ловецът на сенки Джонатан. А щом призовеш ангела, можеш да поискаш нещо от него. Да му поставиш задача. Да поискаш… услуга.

— Услуга ли? — Джейс усети студени тръпки. — И Валънтайн ще поиска поражението на ловците на сенки при Брослинд?

Себастиян се изправи.

— Това би било безполезно — каза той. — Не. Той ще поиска всички ловци на сенки, които не са пили от Бокала на смъртните — тези, които не са негови последователи, — да бъдат лишени от своята сила. Да не бъдат повече нефилими. А при това положение, със знаците, които са си направили… — Той се усмихна. — Ще се превърнат в бездушни, лесна плячка за демоните, а онези долноземци, които не успеят да избягат, ще бъдат набързо унищожени.

Ушите на Джейс кънтяха пронизително. Зави му се свят.

— Дори Валънтайн — каза той, — дори Валънтайн не може да направи това…

— Но моля те — каза Себастиян. — Наистина ли мислиш, че баща ми няма да изпълни замисъла си?

— Нашият баща — каза Джейс.

Себастиян сведе поглед надолу. Косата му светеше като бял ореол; приличаше на лош ангел, който се кани да последва Луцифер извън рая.

— Прощавай — каза той с известна веселост. — Поиска ли нещо?

— Не. Казах нашия баща. Имах предвид Валънтайн. Не твоя баща. А нашия.

За миг Себастиян остана безизразен; после устните му се разтеглиха в усмивка.

— Малкото ми ангелско момче — каза той. — Колко си глупав… както винаги е твърдял баща ми.

— Защо ме наричаш така? — попита настойчиво Джейс. — Какви са тези брътвежи за ангели…

— Боже — каза Себастиян, — ама ти наистина ли нищо не знаеш? Има ли поне едно нещо, за което баща ми да не те е излъгал?

Джейс поклати глава. Той подръпваше въжетата, стягащи китките му, но всеки път, когато опънеше по-силно, те сякаш се стягаха още повече. Усещаше пулса си във всеки пръст.

— Откъде знаеш, че не е лъгал теб ?

— Ами, аз съм негова кръв. Същият съм като него. Когато той си отиде, аз ще поема управлението на Клейва вместо него.

— На твое място не бих се гордял с такава прилика.

— Аз не се и гордея. — Гласът на Себастиян беше безчувствен. — Нямам никакво желание да приличам на друг, освен на себе си. Не одобрявам това, че баща ми прави всичко възможно да спаси хората си, въпреки че те не искат — или ако питаш мен, не заслужават — да бъдат спасени. Ти кого би предпочел да имаш за син — момче, което се гордее с това, че си му баща, или такова, което се свива от срам и страх пред теб?

— Аз не се страхувам от Валънтайн — каза Джейс.

— А и не трябва — рече Себастиян. — Би трябвало да се страхуваш от мен.