Касандра Клеър - Град от стъкло

Беше странно да вижда баща си със Себастиян, който му изглеждаше… различен. Той също носеше униформа, а на кръста му бе пристегнат дълъг меч със сребърна дръжка, но не облеклото му порази толкова Джейс. А косата му — вече не представляваше шапка от тъмни къдрици, а руса, блестящо руса, подобна на бяло злато. Всъщност, тя му подхождаше повече, отколкото тъмната — така кожата му не изглеждаше толкова необичайно бледа. Сигурно си бе боядисал косата, за да прилича на истинския Себастиян Верлак, а сега това беше истинската. Вълна от горчива ненавист връхлетя Джейс, а единственото, което можеше да направи, бе да остане скрит зад камъка и да сподави порива си да хване Себастиян за гушата.

Хюго отново изграчи, спусна се надолу и кацна върху рамото на Валънтайн. Джейс усети силна болка при вида на гарвана в позата, позната му от времето на Ходж. Хюго буквално живееше върху рамото на наставника и сега, когато го виждаше върху това на Валънтайн, му се струваше някак неестествено, дори нередно, независимо от всичко, което бе направил Ходж.

Валънтайн вдигна ръка и погали лъскавите пера на птицата, като кимаше, сякаш двамата бяха потънали в дълбок разговор. Себастиян гледаше към тях, бледите му вежди бяха извити нагоре.

— Някакви новини от Аликанте? — попита той, когато Хюго отново излетя от рамото на Валънтайн, като докосваше с крилете си лъскавите върхове на сталактитите.

— Не и такива, каквито бих искал да чуя — рече Валънтайн. Гласът на баща му, хладен и невъзмутим както винаги, прониза Джейс като стрела. Ръцете му неволно затрепериха и той ги притисна до бедрата си, благодарен, че размерите на камъка го закриваха. — Едно обаче е сигурно. Клейвът ще обедини силите си с тези на долноземците на Лушън.

Себастиян се намръщи.

— Но Малачи каза…

— Малачи се провали. — Челюстта на Валънтайн се стегна. За изненада на Джейс, Себастиян пристъпи напред и сложи ръка на рамото на Валънтайн. В това докосване имаше нещо… нещо съкровено и уверено… което накара стомахът на Джейс да се свие така, сякаш в него бе попаднало гнездо на червеи. Никой не бе докосвал Валънтайн по този начин. Дори той самият не бе докосвал баща си така.

— Ядосан ли си? — попита Себастиян и в гласа му имаше същата гротескна и интимна близост.

— Клейвът се оказа по-разяден, отколкото си мислех. Знаех, че семейство Лайтууд са безнадеждно корумпирани и че този тип корупция е заразен. Ето защо исках да ги държа далеч от Идрис. Но че и останалите ловци на сенки ще се поддадат така лесно на отровата, с която пълни мислите им Лушън, при положение че той дори не е вече нефилим… — С нарастващо изумление Джейс видя, че макар отвращението на Валънтайн да бе очевидно, той не се отдръпна от Себастиян, не махна ръката на момчето от рамото си. — Разочарован съм. Мислех, че ще се вразумят. Не исках да става така.

Себастиян погледна развеселено.

— Не съм съгласен с това — рече той. — Само си ги представи как се готвят за битка, жадуващи за слава, и накрая разберат, че всичко е било безсмислено. Че усилията им са безполезни. Помисли си за израза на лицата им. — Устата му се изкриви в усмивка.

— Джонатан — Валънтайн въздъхна. — Това е неприятно задължение, което изобщо не ме радва.

Джонатан? Джейс се вкопчи в камъка, ръцете му внезапно омекнаха. Защо Валънтайн нарече Себастиян с неговото име? Дали не по погрешка? Но Себастиян не се впечатли от това.

— Не е ли за предпочитане да ми харесва това, което правя? — рече Себастиян. — На мен ми беше забавно в Аликанте. Противно на твоите уверения, семейство Лайтууд се оказаха много интересни, особено онази Изабел. С нея щяхме да се разбираме. А колкото до Клеъри…

При споменаването на името на Клеъри от Себастиян, сърцето на Джейс болезнено се сви.

— Изобщо не си я представях такава — продължи раздразнено Себастиян. — Тя изобщо не прилича на мен.

— Никой на този свят не прилича на теб, Джонатан. А колкото до Клеъри, тя винаги е била копие на майка си.

— Тя просто не си признава какво иска в действителност — рече Себастиян. — Засега. Но ще се вразуми.

Валънтайн повдигна вежда.

— Какво значи, ще се вразуми?

Себастиян се ухили, което предизвика у Джейс сдържан с мъка гняв. Той силно захапа устната си и усети вкуса на кръв.

— О, не се ли сещаш — рече Себастиян. — Ще мине на наша страна. Нямам търпение. Нали все пак успях да я заблудя? Това беше най-забавното нещо, което съм правил от години.

— Не беше нужно да се забавляваш. От теб се очакваше само да разбереш какво търси тя. И когато го намери — забележи, без твоя помощ, — ти й позволи да го предаде на някакъв магьосник. А после не успя да я доведеш, въпреки че знаеш каква заплаха е тя за нас. Не бих казал, че се справи добре, Джонатан.