Касандра Клеър - Град от стъкло

— Ето. — Джослин отмести стилито. — Готово.

Люк вдигна ръката си, разпери дланта и показа на елфа извития черен знак в средата й.

— Това достатъчно ли е, Мелиорн?

— Мелиорн? — рече Клеъри. — Вече сме се срещали, нали? Не бяхте ли гаджета с Изабел Лайтууд?

Изражението на Мелиорн беше безизразно, но Клеъри забеляза, че сега той гледаше малко смутено. Люк поклати глава.

— Клеъри, Мелиорн е елф от кралството на феите. Малко вероятно е той да…

— Той наистина ходеше с Изабел — каза Саймън, — но тя го разкара. Или поне на мен ми каза, че има такова намерение. Кофти е да те зарежат, а, приятел?

Мелиорн го погледна.

— Ти — каза той с отвращение, — теб ли избраха да представляваш децата на нощта?

Саймън поклати глава.

— Не. Тук съм само заради нея. — Той посочи Клеъри.

— Децата на нощта — рече Люк след известно колебание — няма да участват, Мелиорн. Съобщих това на господарката ти. Те избраха… да действат по свой начин.

Изящните черти на Мелиорн посърнаха.

— Така си и знаех — каза той. — Децата на нощта са мъдри и предпазливи. Винаги съм се отнасял с недоверие към планове, които предизвикват гнева им.

— Нищо не съм казал за гняв — започна Люк със смесица от престорено спокойствие и леко раздразнение. Клеъри предположи, че някой, който не го познава толкова добре, като нищо може да се заблуди. Тя усети, че вниманието му се разсея: беше свел поглед към тълпата. Клеъри проследи погледа му и видя познат силует, който се открояваше сред множеството — Изабел, черната й коса се полюшваше при всяка крачка, камшикът й бе увит около китката като снопче златни гривни.

Клеъри хвана Саймън за ръката.

— Семейство Лайтууд . Току-що видях Изабел.

Той погледна към тълпата и се намръщи.

— Не знаех, че ги търсиш.

— Моля те, иди и говори с нея вместо мен — прошепна тя, като се оглеждаше да не би някой да слушаше разговора им; никой не им обръщаше внимание. Люк махаше на някого в тълпата; междувременно Джослин казваше нещо на Мелиорн, който я гледаше някак си тревожно. — Аз трябва да остана тук, но… моля те, трябва да им кажеш на двамата с Алек това, което ми разказа майка ми. За Джейс и кой е той в действителност, и за Себастиян. Те трябва да знаят. Кажи им да дойдат при първа възможност, за да говоря с тях. Моля те, Саймън. — Клеъри се изплаши от припряността в собствения си глас.

— Добре — рече Саймън, освободи ръката си от хватката и и я докосна утешително по бузата. — Ей сега се връщам.

Той се спусна надолу по стълбите и изчезна в тълпата. Когато Клеъри се обърна, видя Магнус да я гледа с крива усмивка.

— Става — каза той, очевидно отговаряйки на някакъв въпрос, зададен му от Люк. — Познавам Брослиндското поле. Ще направя Портал отвън на площада. Макар че с тези големи размери няма да се задържи много дълго. Затова всеки с поставен вече знак трябва бързо да мине през него.

Когато Люк кимна и се обърна да каже нещо на Джослин, Клеъри се наведе напред и тихо рече:

— Между другото, благодаря ти. За всичко, което направи за майка ми.

Кривата усмивка на Магнус се разшири.

— Мислеше, че няма да спазя моята част от уговорката, нали?

— Имах такива притеснения — призна си Клеъри. — Особено след като се видяхме при къщата на Фел и ти дори не ми каза, че Джейс е пренесъл Саймън през Портала на идване в Аликанте. Досега нямах възможност да ти се развикам за това, но какво си си въобразявал? Че това не ме интересува?

— Че твърде много те интересува — каза Магнус. — Че ще зарежеш всичко и ще хукнеш към Гард. А на мен ми трябваше да потърсиш Бялата книга.

— Това е жестоко — каза ядно Клеъри. — И не си прав. Аз щях да…

— Направиш това, което всеки би направил. Каквото бих направил и аз, ако се касаеше за някого, за когото ми пука. Не те упреквам, Клеъри, и го направих не защото мисля, че си слаба. Направих го, защото си човек, а аз знам какво е да си човек. Доста дълго съм живял.

— Сякаш ти не постъпваш глупаво, когато са замесени чувства — каза Клеъри. — Всъщност, къде е Алек? Защо не използваш случая да го избереш за свой партньор?

Магнус сякаш се сепна.

— Знаеш, че не бих го доближил в присъствието на родителите му.

Клеъри подпря с ръка брадичката си.

— Понякога е трудно да се бориш за любовта си.

— В този случай — каза Магнус — е така.

Гарванът летеше към западната част на долината, правейки бавни, лениви кръгове над върховете на дърветата. Луната беше високо и Джейс нямаше нужда от магическа светлина, докато го следваше, провирайки се между дърветата.