Касандра Клеър - Град от стъкло

Клеъри се сети за Джейс, за начина, по който той изглеждаше в Ренуик, за начина, по който стискаше парчето от счупения Портал, толкова силно, че чак по пръстите му бе потекла кръв.

— Не — каза тя. — Не и пак не. Джейс не е такъв. Той обича Валънтайн. Не би трябвало, но го обича. И не е безчувствен. Той е пълната противоположност на всичко, което казваш.

Джослин закърши ръце в скута си. Те целите бяха покрити с фини бели белези — фините белези на ловците на сенки, следи от изчезнали знаци. Но Клеъри никога преди не беше виждала белезите на майка си. Магията на Магнус я бе карала да ги забравя. Имаше един, от вътрешната страна на китката на майка й, който много наподобяваше формата на звезда…

После майка й заговори, което прогони всички други мисли от главата на Клеъри.

— Аз не говоря за Джейс.

— Но… — рече Клеъри. Всичко сякаш се случваше много бавно, като на сън. Да не би да сънувам , помисли си тя. Може би майка ми още не се е събудила и всичко това е само сън. — Джейс е синът на Валънтайн. Искам да кажа, кой друг би могъл да бъде?

Джослин погледна дъщеря си право в очите.

— Нощта, в която умря Селин Херондейл, тя беше бременна в осмия месец. Валънтайн й бе давал отвари, прахове… опитвал е върху нея това, което е опитвал върху себе си с кръвта на Итуриел, надявайки се, че детето на Стивън ще стане толкова силно и могъщо, колкото е очаквал това от Джонатан, само че без лошите качества. Не е могъл да понесе мисълта, че експериментът му ще се провали, и затова с помощта на Ходж е извадил бебето от корема на Селин. Тя била умряла съвсем малко преди това…

Клеъри се задави.

— Това не е възможно.

Джослин не обърна внимание на коментара на Клеъри.

— Валънтайн извадил бебето и накарал Ходж да го занесе в дома си, в една долина недалеч от езерото Лин. Това е била причината за изчезването му онази нощ. До Въстанието Ходж се грижел за детето. След това Валънтайн се представил за Майкъл Уейланд, преместил детето в имението на Уейланд и го отгледал като сина на Майкъл Уейланд.

— Значи Джейс — прошепна Клеъри. — Джейс не е мой брат?

Тя усети как майка й стиска ръката й със съчувствие.

— Не, Клеъри. Не е.

На Клеъри й притъмня. Усети как сърцето й заби с ясно доловими, отчетливи удари. Майка ми съчувства , бегло си помисли тя. Според нея това е лоша новина. Ръцете й трепереха.

— Чии тогава са били онези кости в огъня? Люк каза, че костите били на дете…

Джослин поклати глава.

— Това са били костите на Майкъл Уейланд и на сина му. Валънтайн ги е убил и е изгорил телата им. Искал е да накара Клейва да повярва, че той самият и неговият син са мъртви.

— В такъв случай Джонатан…

— Е жив — рече Джослин с болка, изписана на лицето. — В Ренуик Валънтайн ми каза и друго. Той бил занесъл Джейс във вилата на Уейланд, а Джонатан — в къщата до езерото. Прекарвал времето си ту с единия, ту с другия, като пътувал от едната къща до другата, понякога оставял единия от тях или и двамата сами за дълго време. Излиза, че Джейс не е знаел за Джонатан, макар Джонатан вероятно да е знаел за Джейс. Те никога не са се срещали, въпреки че са живеели само на няколко километра един от друг.

— Значи в жилите на Джейс не тече демонична кръв? И не е… прокълнат?

— Прокълнат ли? — изненада се Джослин. — Не, у него няма демонична кръв. Клеъри, Валънтайн е правил експеримент с Джейс, преди още да се роди, със същата кръв, която е използвал за мен и за теб. Ангелска кръв. Джейс не е прокълнат. Тъкмо обратното. Всички ловци на сенки имат у себе си от кръвта на ангела… у вас двамата има малко повече.

Мислите на Клеъри се завъртяха. Тя се опита да си представи как Валънтайн отглежда двете деца едновременно, едното полудемон, а другото полуангел. Едното — рожба на сянката, а другото — на светлината. Като вероятно ги е обичал и двамата, доколкото изобщо Валънтайн е способен на това. Джейс не е знаел за Джонатан, но какво може да е знаело другото момче за него? За своята допълваща част, за своята противоположност? Дали го мразеше? Пожелавал ли е да се запознае с него? Или му е било все едно? И двамата са били толкова самотни. И единият от тях е неин брат — неин истински, кръвен брат.

— Мислиш ли, че той е същият като преди? Имам предвид Джонатан? Мислиш ли, че може да е станал… по-добър?

— Не мисля — каза предпазливо Джослин.

— Но защо си толкова сигурна? — Клеъри се извърна към майка си внезапно разгневена. — Искам да кажа, той може да се е променил. Минали са толкова години. Може би…