Касандра Клеър - Град от стъкло

— О — промълви Клеъри. — О, Боже.

— Това си помислих и аз — каза намръщено Джослин. — Исках да й кажа да не се доверява на Валънтайн и да не приема нищо от него, но не можех. Нейният съпруг беше най-близкият приятел на Валънтайн и тя щеше незабавно да ме издаде на него. Така че си замълчах. И после…

— Тя се е самоубила — допълни Клеъри, като си припомни историята. — Но… заради причиненото й от Валънтайн ли го е направила?

Джослин поклати глава.

— Честно казано, не мисля. Стивън бе убит при нападение над вампирско сборище и тя преряза вените си, щом научи новината. Беше бременна в осмия месец. Умря от загуба на кръв… — Тя направи пауза. — Ходж бе този, който намери тялото й. Валънтайн като че ли наистина се разстрои от смъртта им. Нямаше го почти целия следващ ден, а после се прибра с подути от сълзи очи и изтощен. А междувременно аз бях благодарна за неговата разстроеност. В крайна сметка, това означаваше, че той няма да забележи какво върша аз. С всеки изминал ден все повече се страхувах Валънтайн да не разбере за заговора и да не се опита да изтръгне насилствено истината от мен: кой е в нашия таен съюз? Каква част от плановете му съм издала? Питах се как ли ще издържа мъченията и дали ще успея да им устоя. Ужасявах се от мисълта, че няма да мога. Най-накрая взех решение да направя необходимите стъпки това да не се случи. Отидох при Фел със своите опасения и той ми направи една отвара…

— Отварата от Бялата книга — досети се Клеъри. — Значи затова си я искала. А как попадна книгата в библиотеката на Уейланд?

— Скрих я там една нощ по време на едно парти — каза Джослин с нещо като усмивка. — Не исках да казвам на Люк, знаех, че той няма да одобри идеята за тази отвара, а всички останали, които познавах, бяха в Кръга. Изпратих писмо на Рейгнър, но той бе напуснал Идрис, без да каже кога ще се върне. Каза, че винаги можем да се свържем с него чрез писмо — но кой щеше да му го изпрати? Тогава се сетих, че има един човек, на когото мога да кажа, човек, който мразеше Валънтайн достатъчно, че да не ме издаде на него. Изпратих писмо на Мадлен, като й обясних какво съм намислила и че единственият начин да бъда съживена, е да се намери Рейгнър Фел. Така и не получих отговор от нея, но бях сигурна, че е прочела писмото ми и го е разбрала. Само на това можех да разчитам.

— Две причини — рече Клеъри. — Ти каза, че е имало две причини да останеш при него. Едната е Въстанието. А другата?

Зелените очи на Джослин бяха уморени, но блестящи и големи.

— Клеъри — каза тя, — не се ли досещаш? Втората причина е, че отново бях бременна. Бременна с теб.

— О — рече Клеъри с отмалял глас. Спомни си как Люк бе казал: Тя беше бременна с второто си дете и бе разбрала за това преди няколко седмици.

— Но това не беше ли за теб още по-голям стимул да избягаш?

— Беше — каза Джослин. — Но знаех, че не мога. Ако бях избягала от Валънтайн, той щеше да преобърне рая и ада, за да ме върне обратно. Щеше да ме преследва и до края на света, защото аз му принадлежах и той никога нямаше да ми позволи да го напусна. Ако се отнасяше само за мен, може би щях да поема риска, разчитайки на някакъв късмет, но не можех да му позволя да преследва теб. — Тя отметна косата си от умореното си лице. — Имаше само един-единствен начин да бъда сигурна, че това няма да се случи. Той трябваше да умре.

Клеъри погледна майка си с изненада. Джослин все още изглеждаше уморена, но лицето й сияеше с огнена светлина.

— Мислех, че ще го убият по време на Въстанието — каза тя. — Не можех да го убия сама. Някак си не можех да го направя. Но никога не съм мислила, че той ще преживее битката. И после, когато къщата изгоря, ми се искаше да вярвам, че той е мъртъв. Все си повтарях, че двамата с Джонатан са изгорели в пожара. Но знаех… — Гласът й замря. — Ето защо го направих. Мислех, че това е единственият начин да те защитя — като изтрия спомените ти и те превърна колкото се може повече в мундан. Да те скрия в света на мунданите. Сега разбирам, че е било глупаво, глупаво и неправилно. И съжалявам, Клеъри. Просто се надявам, че ще ми простиш… ако не сега, то поне в бъдеще.

— Мамо. — Клеъри се покашля. Чувстваше се така, сякаш всеки момент ще се разплаче. — Всичко е наред. Просто… има едно нещо, което не разбирам. — Тя зарови пръсти в плата на палтото си. — Искам да кажа, вече знаех една част от това, което Валънтайн е причинил на Джейс… тоест, на Джонатан. Но ти описваш Джонатан така, сякаш той е чудовище. Но, мамо, Джейс не е такъв. Ни най-малко. Ако го познаваше… ако можеше само да го видиш…