Касандра Клеър - Град от стъкло

— Клеъри. — Джослин посегна и взе ръцете на Клеъри в своите. — Има още нещо, което трябва да ти кажа. Не става въпрос за нещо, което съм скрила от теб или за което съм те излъгала. Но има неща, които и аз не съм знаела, неща, които аз самата едва наскоро открих. И може би не е лесно да бъдат чути.

По-лошо от това, което вече ми разказа? — помисли си Клеъри. Тя прехапа устни и кимна.

— Продължавай. Трябва да знам.

— Когато мадам Доротея ми каза, че Валънтайн се е появил в града, знаех, че е дошъл за мен… за Бокала. Исках да избягам, но не смеех да ти кажа защо. Не те упреквам, задето избяга от мен в онази ужасна нощ, Клеъри. Радвах се, че не беше там, когато баща ти… когато Валънтайн и неговите демони нахлуха в апартамента ни. Имах време само колкото да погълна отварата… Чух ги как разбиваха вратата долу… — Гласът й потрепери и стана дрезгав. — Надявах се, че Валънтайн ще ме сметне за мъртва и ще ме остави, но той не го направи. Закара ме в Ренуик. Опитваше се как ли не да ме събуди, но все не успяваше. Беше някакво сънно състояние; долавях присъствието му, но не можех нито да мърдам, нито да общувам с него. Допускам, че той си е мислел, че не мога ида го чувам, нито пък разбирам. Ето защо, докато спях, той сядаше до леглото ми и ми говореше.

— Говореше ти? За какво?

— За нашето минало. За сватбата ни. Как ме е обичал, а как аз съм го предала. Как оттогава не е обичал никоя друга. Мисля, че беше искрен, доколкото изобщо е способен на такива чувства. Винаги съм била тази, на която е доверявал съмненията си, чувството си на вина и мисля, че откакто съм го напуснала, не е имало друга. Мисля, че той не можеше да се възпре да ми разказва, макар да знаеше, че не трябва. Мисля, че просто искаше да поговори с някого. Сигурно предполагаш, че мислите му са били заети основно с това, което е сторил на онези нещастни хора, превърнати от него в Бездушни, или за това, което се готвеше да стори на Клейва. Но не беше така. Това, за което искаше да говори, беше Джонатан.

— Какво за него?

Джослин сви устни.

— Искаше да ми каже колко съжалява за това, което е направил с Джонатан, преди още да е бил роден, понеже бил разбрал, че това едва не ме е побъркало. Знаел колко близо съм била до самоубийството заради Джонатан… макар че той не е имал представа колко отчаяна бях, когато направих разкритията си за експериментите му. По някакъв начин се е сдобил с ангелска кръв. Това е почти легендарно вещество за ловците на сенки. Според поверието, ако пиеш от нея, ставаш неимоверно силен. Валънтайн я бил изпробвал върху себе си и открил, че от нея става не само неимоверно силен, но го изпълвала и някаква еуфория и усещане за щастие всеки път, когато я инжектирал в кръвта си. Ето защо той я изсушил на прах и я забъркал в храната ми, надявайки се да премахне така депресията ми.

Аз знам откъде се е сдобил с ангелска кръв , помисли си Клеъри, сещайки се с болка за Итуриел.

— Мислиш ли, че е подействала?

— Сега се питам дали това не е била причината внезапно да се осъзная и да продължа напред, да помогна на Люк да попречи на Въстанието. Би било ирония на съдбата, ако случаят е такъв, предвид намеренията на Валънтайн. Но това, което той не е знаел, е, че по същото време аз бях бременна с теб. Така че, ако на мен ми е повлияло леко, то на теб — очевидно много повече. Мисля, че това е причината да можеш да създаваш руни.

— А може би — рече Клеъри — по същата причина ти пък можеш да правиш неща, като да заключиш Бокала на смъртните в карта Таро. Валънтайн пък може да прави неща, като да свали проклятието на Ходж…

— Години наред Валънтайн усилено експериментираше със себе си — каза Джослин. — Стигна дотам, че едно човешко същество, ловец на сенки, да може да се превърне в магьосник. Но нищо от това, което правеше със себе си, нямаше толкова впечатляващ ефект, колкото това, което направи с теб или с Джонатан, защото вие бяхте толкова малки. Не съм сигурна дали изобщо някой е правил това преди Валънтайн, поне не върху неродено дете.

— Значи Джейс — Джонатан — и аз наистина сме експерименти.

— Ти беше случаен експеримент. Но Джонатан, Валънтайн искаше да направи от него нещо като супервоин, по-силен, по-бърз и по-добър от останалите ловци на сенки. В Ренуик Валънтайн ми каза, че Джонатан наистина притежава всички тези качества. Но също и че е зъл, безчовечен и странно безчувствен. Джонатан бил привързан само към Валънтайн, но според мен Валънтайн бе осъзнал, че някак си, докато се е опитвал да създаде от детето воин на воините, е създал син, който никога не би могъл да го обича истински.