Касандра Клеър - Град от стъкло

— Това, което мисля, е, че Джейс е твой брат, точно както беше и Макс — каза Клеъри — и теб би трябвало да те засяга какво ще се случи с него .

Тя съжали в мига, в който изрече това. Лицето на Изабел стана бяло, сякаш думите на Клеъри бяха изтрили цвета от кожата й.

— Макс — каза Изабел с едва сдържан гняв — беше малко момче , а не боец… той беше на девет години . Джейс е ловец на сенки, воин. Ако се бием с Валънтайн, мислиш ли, че Алек ще гледа отстрани? Мислиш ли, че всички ние не сме готови по всяко време да умрем, ако се наложи и ако каузата си струва? Валънтайн е баща на Джейс; може би Джейс има най-голям шанс да се добере до него и да направи това, което счита, че е нужно…

— От своя страна Валънтайн може да счете за нужно да убие Джейс — каза Клеъри. — Не би го пощадил.

— Знам.

— Но какво значение има дали ще умре славно, или не? Няма ли да ти липсва при всички положения?

— На мен той ще ми липсва всеки ден — каза Изабел — до края на живота ми, който, обърни внимание, ако Джейс се провали, ще е не по-дълъг от една седмица. — Тя поклати глава. — Ти не разбираш, Клеъри. Не разбираш какво е да живееш постоянно във война, да израснеш сред битки и загуба на близки. Предполагам, че не си виновна за това. Просто така си възпитана…

Клеъри вдигна ръце.

— Разбирам много добре. Знам, че не ме харесваш, Изабел. Защото за теб аз съм мунди.

— Мислиш, че това е причината… — Изабел млъкна, очите й заблестяха; не само от гняв, както с изненада забеляза Клеъри, но и от сълзи. — Боже, май нищо не си разбрала! Откога познаваш Джейс, от месец? Аз го познавам от седем години. И откакто го познавам, никога не съм го виждала влюбен, не съм го виждала дори да харесва някого. Разбира се, че е излизал с момичета. Момичетата винаги се влюбваха в него, но той нехаеше за това. Предполагам, че затова Алек си мислеше… — Изабел млъкна за момент и застана неподвижно.

Тя се опитва да не заплаче , помисли си учудена Клеъри — същата тази Изабел, която сякаш никога не бе плакала.

— Той винаги ме е тревожил, както и майка ни… Искам да кажа, как така един тийнейджър няма да се влюби? Той сякаш винаги беше нащрек, що се отнася до други хора. Мислех си, че случилото се с баща му по някакъв начин го е травмирало трайно и той не можеше да се влюби, в когото и да е. Само ако знаех какво наистина се е случило с баща му… Но и тогава щях да си мисля същото, нали? Искам да кажа, травмите обикновено идват оттам.

А после видяхме теб и той сякаш се пробуди. Ти няма как да забележиш това, защото никога не си го виждала иначе. Но аз забелязах. Ходж забеляза. Алек забеляза… защо мислиш, че той те мразеше толкова? Всичко се случи, след като те видяхме още първия път. Ти си мислеше, че е странно това, че ни виждаш, и то така си беше, но за мен бе не по-малко странно, че Джейс също успя да те види. Той говореше за теб през цялото време, докато се връщахме в Института; той накара Ходж да го изпрати да те доведе; и след като веднъж те доведе, не желаеше повече да те пусне. Където и да се намираше ти, той все теб гледаше… Ревнуваше дори от Саймън. Не съм сигурна дали си даваше сметка за това, но определено ревнуваше. В това съм сигурна. Ревнуваше от мундан. А след това, което се случи със Саймън на партито, той пожела да дойде с теб в Дюмор, нарушавайки по този начин Закона на Клейва, и то само, за да спаси един мундан, когото дори не харесва. Направи го заради теб. Защото, ако нещо се беше случило със Саймън, ти щеше да страдаш. Ти беше първият човек извън семейството, чието щастие бе важно за него. Защото те обичаше .

Клеъри се покашля.

— Но това е било преди…

— Преди да разбере, че си негова сестра. Знам. И аз не те упреквам за това . Не би могла да предположиш. И едва ли ти е било лесно да продължиш напред и да започнеш да се срещаш със Саймън веднага след това, сякаш изобщо не те е грижа. Помислих си, че веднъж щом Джейс разбере, че си му сестра, ще се откаже от мечтата си за теб, но той не го направи, не можеше. Не знам какво му е сторил Валънтайн, когато е бил дете. Не знам дали защото си е такъв, или защото са го направили такъв, но той не може да те прежали, Клеъри. Не може. Започнах да ненавиждам срещите си с теб. Не желаех и Джейс да се вижда с теб. То е като рана от демонична отрова — просто трябва да я оставиш сама да се излекува. Всеки път, когато махаш превръзките, раната се отваря отново. Всеки път, когато той те види, все едно се махат превръзките му.

— Знам — прошепна Клеъри. — Какво мислиш, че ми е на мен?