Касандра Клеър - Град от стъкло

Затова пък Джейс прилича на ангел, помисли си Клеъри. Ангел на отмъщението.

— Не си го изкарвай на Клеъри. Или на Саймън — рече Алек. — Макар — добави той с леко смръщени вежди — да не мисля, че си го изкарваш на Саймън.

Клеъри почти очакваше Джейс да отговори нещо троснато, но той каза само:

— Клеъри знае, че не й се сърдя.

Саймън се облегна на лакти на дивана и завъртя очи, но каза само:

— Това, което не разбирам, е как Валънтайн успя да убие инквизитора. Мислех, че проекциите не могат нищо да ти направят.

— Не би трябвало да могат — каза Алек. — Те са просто илюзии. Само оцветен въздух, така да се каже.

— Е, не и в този случай. Той просто бръкна в инквизитора и завъртя… — Клеъри потръпна. — Имаше толкова много кръв.

— Което си е добре дошло за теб — каза Джейс на Саймън.

Саймън не му обърна внимание.

— Имало ли е някога инквизитор, който да не е умрял по жесток начин? — запита се той на глас. — Това е почти като при барабанистите на Спинъл Тап.

Алек прокара ръка по лицето си.

— Не мога да повярвам, че родителите ми още не знаят за това — каза той. — Не че горя от нетърпение да им кажа.

— Къде са родителите ти? — попита Клеъри. — Мислех, че са горе.

Алек поклати глава.

— Още са на гробището. При гроба на Макс. Нас ни отпратиха. Искаха да останат за малко сами.

— А Изабел? — попита Саймън. — Тя къде е?

Насмешката, ако можеше изобщо така да се нарече, изчезна от лицето на Джейс.

— Тя не иска да излезе от стаята си — рече той. — Мисли, че е виновна за случилото се с Макс. Дори не искаше да дойде на погребението.

— Опитахте ли да говорите с нея?

— Не — каза Джейс, — вместо това й удряхме шамари. Защо, мислиш, че няма да подейства ли?

— Просто питах. — Тонът на Саймън беше мек.

— Ще трябва да й кажем за историята със Себастиян, че това всъщност не е бил истинският Себастиян — рече Алек. — Може да се почувства по-добре. Тя си мисли, че е трябвало да забележи, че нещо с него не е наред, но ако той е бил шпионин… — Алек сви рамене. — Никой не го заподозря. Дори и семейство Пенхалоу.

— Аз подозирах, че не е читав — отбеляза Джейс.

— Да, но това е само защото… — Алек се сниши още повече във фотьойла си. Изглеждаше изтощен, кожата му беше бледосива на фона на ярко белите му дрехи. — Няма значение. И без това разбере ли за заплахата на Валънтайн, нищо вече няма да може да я ободри.

— Но той дали наистина би го направил? — попита Клеъри. — Да изпрати армия от демони срещу нефилимите. Искам да кажа, той все пак е ловец на сенки , нали? Не може да причини такова зло на собствения си народ.

— Той не се е поколебал да го причини на децата си — каза Джейс, улавяйки погледа й от другия край на стаята. Известно време те се гледаха. — Какво те кара да си мислиш, че го е грижа за народа му?

Алек замести поглед от единия към другия, от което Клеъри заключи, че Джейс още не му бе казал за Итуриел. Той изглеждаше объркан и много тъжен.

— Джейс…

— Поне едно нещо има обяснение — каза Джейс, без да погледне към Алек. — Магнус се опита да използва руната на търсенето, поставяйки я върху някоя от вещите, които Себастиян е оставил в стаята си… по този начин бихме могли да го открием. Но Магнус каза, че не получава почти никакви сигнали, от никоя от вещите. Просто… нищо.

— Това какво означава?

— Ами че това са нещата на истинския Себастиян Верлак. Мнимият Себастиян вероятно ги е взел, когато го е отвлякъл. И Магнус не може да получи сигнали от тях, защото истинският Себастиян…

— Вероятно е мъртъв — завърши Алек. — А онзи Себастиян, когото ние познаваме, е твърде хитър, за да остави след себе си нещо, по което да можем да го проследим. Все пак, не може да се проследи някой ей така, по нищо. Трябва да има предмет, свързан по някакъв начин с човека. Семейно бижу или стили, или гребен с косми по него, нещо такова.

— Което е наистина лошо — рече Джейс, — защото, ако го проследим, може би той директно ще ни отведе при Валънтайн. Сигурен съм, че е офейкал право при своя шеф, за да му даде отчет. Вероятно отдавна му е изложил и откачената теория на Ходж, че езерото Лин е Огледалото на смъртните.

— Може да не се окаже толкова откачена — каза Алек. — Във всеки случай на пътеките, които водят към езерото, Клейвът постави стражи и са издигнати защити, които да ги предупредят, ако някой използва Портал там.

— Фантастично. Сигурен съм, че сега всички се чувстваме защитени. — Джейс се облегна на стената.