Касандра Клеър - Град на паднали ангели

Чу мотора, преди да го види — силното ръмжене на двигателя заглуши лекия шум на колите при „Гранд Арми Плаза“. Моторът зави на кръстовището, качи се на тротоара, изправи се на задна гума и заизкачва стъпалата. Саймън се дръпна встрани, когато Рафаел се приземи леко до него и пусна кормилото.

Моторът изведнъж утихна. Вампирските мотори се захранваха от демонична енергия и откликваха на желанията на собственика си като домашни животни. Саймън не ги харесваше.

— Поиска да ме видиш, Дневен вампире — Рафаел, елегантен както винаги, с черно сако и скъпи дънки, слезе и облегна мотора на парапета на библиотеката. — Надавам се да имаш добра причина — добави той. — Дано не съм изминал напразно целия път до Бруклин.

Мястото на Рафаел Сантяго е в Манхатън, не в някакви долнопробни квартали.

— О, супер. Започнал си да говориш за себе си в трето лице. И това ако не е знак за зараждаща се мегаломания.

Рафаел сви рамене.

— Ако не ми кажеш какво искаш, си тръгвам. От теб зависи — той погледна часовника си.

— Имаш 30 секунди.

— Казах на майка си, че съм вампир.

Рафаел вдигна вежди. Те бяха много тънки и много тъмни. На няколко пъти Саймън се беше питал дали не ги очертава в молив.

— И какво стана?

— Нарече ме чудовище и се опита да ме изгони с молитва — от спомена в гърлото на Саймън наново се надигна вкус на стара кръв.

— И после?

— И после не знам какво стана. Започнах да говоря с много странен, успокояващ глас, казах й, че нищо не се е случило и че само е сънувала.

— И тя ти е повярвала?

— Да, повярва ми — призна неохотно Саймън.

— Разбира се — каза Рафаел. — Защото си вампир. Ние притежаваме такива умения. Encanto 2 2 Encanto (исп.) — магия, заклинание. — Бел.прев. . Омагьосване. Наречи го сила на убеждението. Ако се научиш да използваш правилно това умение, можеш да накараш обикновените хора да повярват, в каквото си поискаш.

— Но аз не исках да го правя. Тя ми е майка. Има ли начин да я освободим от него… да поправим станалото?

— За да те намрази отново? За да повярва, че си чудовище? Много странен начин да оправиш станалото.

— Не ми пука — каза Саймън. — Има ли начин?

— Не — каза безгрижно Рафаел. — Няма. Разбира се, щеше да знаеш това, ако не презираше толкова собствения си вид.

— Да бе. Сякаш аз отхвърлих теб. И ти не се опита да ме убиеш и прочее.

Рафаел сви рамене.

— Онова беше политика. Нищо лично. — Той се облегна на парапета и кръстоса ръце на гърдите си. Беше с черни рокерски ръкавици. Саймън трябваше да признае, че изглеждаше доста добре. — Моля те, кажи ми, че не ме извика, само за да можеш да споделиш с някого тази ужасно скучна история за сестра ти.

— За майка ми — поправи го Саймън.

Рафаел махна пренебрежително с ръка.

— Няма значение. Някаква си жена те е отхвърлила. Няма да е последната, повярвай ми. Защо ме занимаваш с това?

— Исках да те питам дали може да дойда в „Дюмон“ — отвърна Саймън, изговаряйки думите много бързо, преди да е размислил. Не можеше да повярва, че го каза. Спомените му от хотела на вампирите бяха за кръв, ужас и болка. Но там можеше да отиде, там никой нямаше да го търси и нямаше да му се налага да се прибира вкъщи. Той беше вампир. Беше глупаво да се бои от хотел, пълен с други вампири. — Няма къде другаде да отида.

Очите на Рафаел проблеснаха.

— Аха! — каза той с нотка на триумф, която не хареса особено на Саймън. — Ето че все пак искаш нещо от мен.

— Май да. Тръпки ме побиват като виждам как те радва това, Рафаел.

Рафаел изсумтя.

— Ако искаш да дойдеш в хотела, ще се обръщаш към мен не по име, а с „господарю“, „ваше величество“ или „велики водачо“.

Саймън се напрегна.

— Ами Камила?

Рафаел подскочи.

— Какво искаш да кажеш?

— Винаги си твърдял, че не ти си водачът на вампирите — отговори невъзмутимо Саймън.

— После, в Идрис, ми каза, че водач е Камила. Каза, че още не се е върнала в Ню Йорк. Предполагам, когато се върне, тя ще бъде господарят или каквото и да е там?

Рафаел се намръщи.

— Не ми харесват въпросите ти, Дневни вампире.

— Имам право да знам как стоят нещата.

— Не — каза Рафаел. — Нямаш. Идваш при мен и молиш да дойдеш в хотела ми, защото няма къде да отидеш. Не защото искаш да си с другите от твоя вид. Ти ни отбягваш.

— Отбягвам ви, както вече казах, заради онзи път, когато искаше да ме убиеш.

— „Дюмон“ не е крайпътен хотел за недоволни вампири — продължи Рафаел. — Ти живееш сред хора, излизаш през деня, свириш в глупавата си група. Да, не си мисли, че не знам. С всичко, което правиш, ти отхвърляш същността си. Докато това не се промени, не си добре дошъл в „Дюмон“.