Касандра Клеър - Град на паднали ангели

— Иска ми се да можех да говоря като теб. Всичко, което изричаш, думите, които подбираш, са толкова идеални. Винаги имаш готов цитат и знаеш какво да кажеш, за да ме накараш да повярвам, че ме обичаш. Ако не мога да те убедя, че никога няма да те напусна…

Той храна ръката й.

— Просто го кажи още веднъж.

— Никога няма да те напусна.

— Каквото и да се случи, каквото и да направя?

— Никога няма да се откажа от теб — каза тя. — Никога. Това, което чувствам към теб… — думите й убягваха. — Никога не съм изпитвала такова нещо.

По дяволите!, помисли си тя. Това прозвуча ужасно глупаво. Джейс обаче явно не мислеше така; усмихна й се замислено и каза:

— L’amor che move il sole е l’altre stelle.

— Това на латински ли е?

— На италиански. Данте.

Клеъри прокара пръсти по устните му и той потръпна.

— Не говоря италиански — каза много нежно.

— Означава — отвърна той, — че любовта е най-голямата сила на света. Че тя може всичко.

Клеъри издърпа ръката си от неговата и, докато го правеше, забеляза, че той я наблюдава през полузатворените си клепачи. Обви с двете си ръце врата му, наведе се напред и докосна устните му със своите — не го целуна, само прокара устни по неговите. Това беше достатъчно; усети как пулсът й се ускорява, а той се наведе напред и се опита да улови устата й със своята; Обаче поклати глава и разпиля косата си около тях като завеса, сякаш за да ги скрие от очите на хората в парка.

— Ако си изморен, да се прибираме в Института — каза Клеъри почти шепнешком. — Да подремнем. Не сме спали в едно и също легло откакто… От Идрис.

Вгледаха се един в друг и тя разбра, че Джейс си мисли същото. Бледата светлина, която се процеждаше през прозореца на малката спалня за гости на Аматис, отчаянието в гласа му.

„Искам единствено да легна до теб и да се събудя до теб, само веднъж, само веднъж в живота ми.“ Цяла нощ лежаха един до друг, само ръцете им се докосваха. От тогава се бяха докосвали безброй много пъти, но не бяха прекарвали цяла нощ заедно. Джейс знаеше, че му предлага не само да дремнат в някоя от неизползваните стаи на Института. Клеъри бе сигурна, че го вижда в очите й, макар и тя самата да не беше уверена какво точно му предлага. Но това нямаше значение. Джейс никога нямаше да поиска нещо, което тя не е готова да му даде.

— Иска ми се — страстта, която видя в очите му, дрезгавината на гласа му, твърдяха, че й казва истината. — Но… не можем — той хвана здраво китките й и ги дръпна надолу, задържайки ръцете им помежду им като бариера.

Очите на Клеъри се разшириха.

— Защо?

Джейс си пое дълбоко въздух.

— Дойдохме да тренираме и трябва да тренираме. Ако вместо това, само се натискаме, няма да ми позволяват да помагам в обучението ти.

— Нали така или иначе ще вземат човек, който да ме тренира?

— Да — отвърна той, стана и я изправи на крака до себе си. — И се тревожа, че ако свикнеш да се натискаш с инструкторите си, накрая ще нападнеш и него.

— Не бъди сексист. Може да ми намерят жена инструктор.

— Тогава ще имаш разрешението ми да се натискаш с нея, стига аз да гледам.

— Супер — Клеъри се усмихна и се наведе да сгъне одеялото, което бяха взели, за да седнат.

— Притесняваш се, че ще ми намерят мъж инструктор и той ще е по-секси от теб.

Веждите на Джейс се вдигнаха.

— По-секси от мен?

— Това е възможно — каза Клеъри. — Поне теоретично.

— Теоретично планетата може изведнъж да се разцепи, ти да останеш на едната половина, а аз на другата и така завинаги да бъдем трагично разделени, но не се притеснявам за това. Вероятността — продължи Джейс с типичната за него усмивка, — някои неща да се случат, е толкова малка, че не си заслужава да ги мисли човек.

Той протегна ръка, тя я пое и заедно прекосиха поляната, отправяйки се към горичката в края на Ийст Медоу, за която явно само ловците на сенки знаеха. Клеъри предполагаше, че е посипана с магически прах — с Джейс доста често тренираха там, а никой никога не ги беше прекъсвал, освен Изабел или Мерис.

Сентръл Парк през есента изобилстваше от цветове. Дърветата, които ограждаха поляната, бяха облекли най-ярките си цветове — искрящо златно, червено, бакърено и оранжево. Беше красив ден, идеален за романтична разходка в парка и целувки на някой от каменните мостове. Но това нямаше да се случи. Очевидно, доколкото зависеше от Джейс, паркът представляваше още една тренировъчна зала на Института, само че на открито, и там Клеъри трябваше да прави различни упражнения, като бягане по пресечен терен, техники за бягство и нападение, и убиване на разни неща с голи ръце.