Касандра Клеър - Град на паднали ангели

По принцип би се радвала да се научи да убива разни неща с голи ръце. Но нещо в изражението на Джейс я разтревожи, колкото и шеговит да беше разговорът им. Той не спеше добре и очевидно избягваше да остава насаме с нея, освен по време на тренировките. Не можеше да се отърси от натрапчивото чувство, че нещо не е наред. Само ако имаше руна, която да го накара да й разкрие истинските си чувства, помисли си. Тя обаче никога нямаше да създаде такава руна, напомни си незабавно Клеъри. Не би било етично да използва силата си, за да контролира някого. А и откакто беше създала руната на обединението в Идрис, силата й сякаш беше изпаднала в летаргия. Не изпитваше желание да рисува стари руни, а и нямаше видения за създаването на нови. Мерис й беше казала, че ще се опитат да доведат специалист по руните, който да я обучи, започне ли сериозно да тренира, но досега нямаше такова чудо. Всъщност, не че имаше нещо против. Трябваше да признае, че дори и силата й да изчезнеше завинаги, може би нямаше да съжалява.

— Може да се случи да срещнеш демон и да нямаш оръжие — каза Джейс, когато минаха под редица дървета, отрупани с ниско висящи листа, чиито цветове варираха от зелено до искрящо златно. — В такъв случай не трябва да изпадаш в паника. Не забравяй, че ти самата си оръжие. На теория, когато приключиш обучението си, трябва да можеш да пробиеш дупка в стената с ритник или да събориш лос с един-единствен удар.

— Никога не бих ударила лос — каза Клеъри. — Те са защитен вид.

Джейс се усмихна леко и се обърна с лице към нея. Бяха стигнали до горичката; в центъра, сред дърветата имаше малка полянка. По стъблата на дърветата имаше издълбани руни, които маркираха мястото като собственост на ловците на сенки.

— Има древен боен стил, наречен муай тай. Чувала ли си за него?

Тя поклати глава. Слънцето светеше ярко и спокойно, и на нея й беше топло с анцуга. Джейс съблече якето си и се обърна към нея, огъвайки дългите си като на пианист пръсти. Очите му бяха наситено златни на есенната светлина. Знаци за скорост, ловкост и сила, се виеха като лози от китките нагоре до бицепсите му и изчезваха под ръкавите на тениската. Клеъри се запита защо си е направил труда да си сложи руни, сякаш тя е враг и сериозен противник.

— Чух слух, че новият инструктор, който ще дойде другата седмица, е майстор по муай тай — продължи той. — И по самбо, летвей, томой, крав мага, джуджицу и още едно изкуство, чието име честно казано не помня, но представлява убиване на хора с малки пръчки или нещо такова. Искам да кажа, че той или тя няма да е свикнал да работи с някой толкова неопитен на твоята възраст. Затова ще ти покажа основните положения. Дано това го накара да прояви малко повече търпение към теб. — Джейс протегна ръка и сложи пръсти на устните й. — Сега застани с лице към мен.

Клеъри направи както й беше наредено. Така, изправени един срещу друг, главата й стигаше до брадичката му. Тя постави ръце на бицепсите му.

— Муай тай означава „изкуство на осемте крайника“. Нарича се така, защото ударите се нанасят не само с ръце и крака, а и с колене и лакти. Първо трябва да дръпнеш противника към себе си и после започваш да го удряш с всяка част на ръцете и краката си, докато той или тя рухне.

— Това помага ли при демоните? — вдигна вежди Клеъри.

— При по-малките — Джейс се приближи към нея. — Добре. Протегни ръка и хвани задната част на врата ми.

Беше невъзможно да го направи, без да застане на пръсти. Не за пръв път Клеъри прокълна ниския си ръст.

— Сега вдигни другата си ръка и направи същото, така че ръцете ти да обхванат врата ми.

Тя го направи. Тилът му беше затоплен от слънцето и меката му коса погъделичка пръстите й. Телата им се притиснаха едно в друго, усети как пръстенът, който носеше на верижка около врата си, остана между тях като камъче, стиснато между две длани.

— В истинска битка това се случва много бързо — обясни Джейс. Може и да си въобразяваше, но й се стори, че гласът му е малко напрегнат. — Този захват ти дава предимство. Използвай го, за да ме дръпнеш към себе си и да добавиш инерция към свития си в коляното крак, докато ме риташ…

— Я виж ти — каза спокоен развеселен глас. — Минаха само шест седмици, а вече сте се хванали за гушите? Колко бързо изчезва любовта при смъртните.

Клеъри пусна Джейс и бързо се завъртя, макар и да знаеше чий е гласът. Кралицата на феите стоеше в сянката между две дървета. Клеъри се запита дали изобщо щеше да я види, ако не знаеше, че е там, макар и да притежаваше Зрението. Кралицата беше с дълга рокля, зелена като тревата, а падащата по раменете й коса беше с цвят на пожълтели листа. Беше красива и ужасяваща като умиращия сезон. Клеъри никога не й бе имала доверие.