Касандра Клеър - Град на изгубени души

В този миг почувства хладен допир върху челото си. Отвори очи и видя Магнус да сваля ръка. Саймън примига объркано насреща му.

— Но аз не мислех за нищо — възпротиви се той.

Котешките очи на Магнус бяха тъжни.

— Напротив.

Саймън се озърна замаяно наоколо и видя, че останалите изглеждат по същия начин, сякаш се пробуждат от странен сън. Улови погледа на Изабел — черните й ресници потрепваха и той се зачуди за какво ли си бе помислила, от кой ли щастлив спомен се бе отказала.

Нисък тътен откъм пентаграмата отвлече вниманието му от Изи. Азазел стоеше до самия ръб на кръга, а от гърлото му излизаше ниско, гладно ръмжене. Магнус се обърна към него и по лицето му се изписа отвращение. Беше стиснал ръката си в юмрук и нещо блещукаше между пръстите му, сякаш държеше магическа светлина. Той хвърли към пентаграмата онова, което бе скрил в шепата си и Саймън го проследи с вампирското си зрение. Приличаше на мънисто от светлина, което се разтвори, докато летеше, образувайки кръг, изтъкан от много образи. Саймън зърна късче син океан, ъгълчето на сатенена рокля, която се издуваше, докато онази, която я носеше, се въртеше в кръг, лицето на Магнус, както и момче със сини очи… и тогава Азазел разпери ръце и обръчът от картини изчезна в тялото му, като парче боклук, всмукано от реактивен самолет.

Азазел ахна. В очите му, в които до този момент играеха червени пламъчета, сега лумна същински пожар; гласът му, когато проговори, пращеше:

— Ааах. Вкусно.

— А сега изпълни своята част от сделката — рязко каза Магнус.

Демонът облиза устни.

— Решението на проблема ви е следното. Пуснете ме в света и аз ще заловя сина на Валънтайн и ще го заведа в Ада жив. Вашият Джейс няма да загине, защото и синът на Валънтайн няма да умре, но тъй като няма да е в този свят, връзката между двамата постепенно ще изчезне. Така ще си върнете своя приятел.

— А после? — бавно попита Магнус. — Ще те пуснем на свобода в света, а после ти сам ще се върнеш и ще позволиш отново да бъдеш окован?

Азазел се разсмя.

— Разбира се, че не, глупави магьоснико. Цената за услугата ми е моята свобода.

— Свобода? — Алек не можеше да повярва на ушите си. — Принц на Ада, пуснат на воля в света? Вече ти дадохме спомените си…

— Спомените бяха цената, която платихте, за да чуете плана ми. Свободата ми е цената за неговото изпълнение.

— Това е измама и ти го знаеш— каза Магнус. — Искаш невъзможното.

— Ти също — отвърна Азазел. — Според всички закони, приятелят ви е изгубен завинаги. „Когато някой мъж направи оброк Господу, или се закълне с клетва, та обвързва душата си, нека не наруши думата си.”* А според условията на магията на Лилит, душите им са обвързани и двамата са се съгласили на това.

* Числа 30:2. — Бел. прев.

— Джейс никога не би се съгласил… — започна Алек.

— Изрекъл е думите — каза Азазел. — Дали по своя воля или по чужда принуда е без значение. Искате от мен да разкъсам връзка, която единствено Небето може да разкъса. Ала Небето няма да ви помогне и вие го знаете не по-зле от мен. Ето защо хората призовават демони, а не ангели, нали? Това е цената на моята намеса. Ако не сте готови да я платите, ще трябва да се примирите със загубата си.

Лицето на Магнус бе пребеляло и изопнато.

— Ще разговаряме помежду си и ще обсъдим дали предложението ти е приемливо. А докато това стане — аз те прокуждам. — Той махна с ръка и Азазел изчезна, оставяйки след себе си мирис на изгорено дърво.

Четиримата души в стаята се спогледаха изумено.

— Онова, което поиска — каза Алек най-сетне. — То… не е възможно, нали?

— На теория всичко е възможно. — Магнус се взираше невиждащо пред себе си. — Но да освободим Велик демон в света… и то не какъв да е Велик демон, ами Принц на Ада, отстъпващ по могъщество единствено на Луцифер… разрухата, която може да посее…

— А не е ли възможно Себастиан да посее също толкова страшна разруха? — попита Изабел.

— Както каза Магнус — кисело подхвърли Саймън, — всичко е възможно.

— В очите на Клейва едва ли би могло да има по-ужасно престъпление от това — каза Магнус. — Онзи, който пусне Азазел на свобода в нашия свят, ще се превърне в издирван престъпник.

— Но ако така унищожим Себастиан… — започна Изабел.

— Няма доказателство, че Себастиан крои нещо — напомни й Магнус. — Как може да сме сигурни, че не иска просто да си намери някоя селска къщичка в Идрис и да се засели там?

— С Клеъри и Джейс? — невярващо попита Алек.