Касандра Клеър - Град на изгубени души

Изабел направи физиономия.

— Или си възприел кралския маниер да говориш за себе си в множествено число, или двамата с Магнус се превръщате в една от онези двойки, които си мислят, че са едно цяло. „Ние харесваме сандалово дърво”, „Ние обожаваме класическа музика”, „Надяваме се да харесате нашия коледен подарък”… което, мен ако питащ си е чиста проба стиснатост и начин да се избегне купуването на два подаръка.

Алек примига с влажните си ресници насреща й.

— Ще разбереш…

— Ако ми излезеш с това, че съм щяла да разбера, когато се влюбя, ще те удуша с хавлията.

— А ако ти продължаваш да ми пречиш да си отида в стаята и да се облека, ще накарам Магнус да призове малки духчета и да им заповяда да навържат косата ти на възелчета.

— О, я се махни от пътя ми. — И Изабел го изрита по глезена, докато той преспокойно пое по коридора.

Имаше чувството, че ако се обърне, ще види, че се е изплезил зад гърба й, затова не погледна назад. Вместо това се заключи в банята и пусна душа докрай. След това огледа рафтовете с продукти за баня и от устните й се откъсна дума, която ни най-малко не подхождаше на една дама.

Шампоан, балсам за коса и сапун с дъх на сандалово дърво. Гадост.

Когато най-сетне излезе от банята, облечена и с вдигната коса, Алек, Магнус и Джослин я чакаха в дневната. Имаше понички, които не искаше, и кафе, което искаше. Разреди го с щедро количество мляко и като седна, погледна към Джослин, която за нейна изненада също носеше униформа на ловец на сенки.

Странно, помисли си Изабел. Често й казваха, че прилича на майка си, макар самата тя да не го забелязваше, и сега се запита дали приликата им е същата като тази на Клеъри и Джослин. Еднакъв цвят на косата, така е, но също така еднакви черти, еднаква извивка на главата, една и съща упорита челюст. Едно и също усещане, че човекът насреща ти може и да изглежда като порцеланова кукла, ала под тази външност се крие стомана. Макар че на Изабел й се искаше и тя да бе наследила сините очи на родителите си, както Клеъри бе взела зелените на майка си — в крайна сметка синьото бе много по-интересно от черното.

— Също като с Ерада на тишината, има само една Елмазена цитадела и много врати, през които може да бъде открита — каза Магнус. — Най-близката до нас е старият августински манастир на Ераймс Хил в Статън Айлънд. Двамата с Алек ще ви придружим до там с помощта на портал и ще ви изчакаме, но не можем да отидем с вас до края.

— Знам — отвърна Изабел. — Защото сте момчета. Въшки.

Алек размаха пръст.

— Приеми го сериозно, Изабел. Железните сестри не са като Мълчаливите братя. Те са много по-недружелюбни и не обичат да ги безпокоят.

— Обещавам, че ще се държа безукорно — заяви Изабел и постави празната си чаша върху масата. — Да вървим.

Магнус я изгледа подозрително, ала после сви рамене. Днес бе оформил косата си във формата на милион стърчащи иглички, а размазаното черно около очите му им придаваше още по-котешки вид от обикновено. Като мърмореше нещо на латински, той мина покрай Изабел, за да застане пред стената; много скоро познатите очертания на портала, обрамчени от проблясващи символи, започнаха да приемат форма. Надигна се вятър, студен и остър, и отвя косата на Изабел от лицето й.

Джослин първа пристъпи напред и мина през портала. Донякъде бе като да видиш как някой е погълнат от вълна — сребриста мъгла я обгърна, притъпявайки цвета на червената й коса, и тя се изгуби в нея с едно бледо проблясване.

Изабел я последва. Свикнала бе с начина, по който преминаването през портал караше стомаха й да се свива. Беззвучен рев отекваше в ушите й, в дробовете й нямаше и глътка въздух. Затвори очи и ги отвори едва когато вихрушката я пусна и тя се строполи насред изсъхнали храсталаци. Изправи се, изтупвайки сухата трева от коленете си, и видя, че Джослин я гледа. Майката на Клеъри отвори уста… но я затвори миг по-късно, когато Алек тупна в храстите до Изабел, последван от Магнус. Проблясващият портал, който едва се виждаше, се затвори зад него.

Дори пътуването през портала не бе развалило прическата на Магнус и той гордо подръпна една от игличките.

— Виж само — похвали се на Изабел.

— Магия?

— Гел за коса. 3,99 долара от „Рики”

Изабел извъртя очи и се огледа наоколо. Намираха се на хълм, чийто връх бе обрасъл със сухи храсталаци и повехнала трева. По-надолу имаше потъмнели от есента дървета, а в далечината Изабел зърна безоблачно небе и най-горната част на моста Веразано— Нероуз, свързващ Статън Айлънд и Бруклин. Обърна се и видя манастирът да се издига над умърлушените листа — голяма сграда от червени тухли с изпочупени или заковани прозорци, нашарена тук— таме с графити. Няколко лешояда, обезпокоени от тяхната поява, летяха в кръг около порутената камбанария.