Касандра Клеър - Град на изгубени души

— Някакъв късмет?

— Не съвсем. — Клеъри отиде до дрешника си. Вече се бе облякла подходящо, в случай че днес се срещне с Джейс — носеше дънки и мек, син пуловер, който знаеше, че той харесва. Сега си сложи кадифено яке и приседна до Саймън, за да си обуе ботушите.

— Изабел не ми казва нищо. Мълчаливите братя не искат Джейс да има посетители, но не ме е грижа. Отивам.

Саймън затвори капака на лаптопа и се обърна по гръб.

— Браво на малката ми храбра обожателка, която не признава лични граници.

— О, я млъквай. Искаш ли да дойдеш с мен? Да се видиш с Изабел?

— Имам среща с Беки. В апартамента.

— Хубаво. Поздрави я от мен. — Клеъри приключи с връзването на ботушите си и посегна да отмести косата на Саймън от челото му. — Първо трябваше да свикна със знака, а сега пък трябва да свикна да те виждам без него.

Тъмнокафявите му очи обходиха лицето й.

— Със или без него все съм си аз.

— Саймън, помниш ли какво пишеше върху острието на меча? На Славния?

— Quis sicut Dominus.

— Това е на латински. Проверих го. Означава „Кой е като Господ?” Това е подвеждащ въпрос. Отговорът е „никой”. Никой не е като Господ. Не разбираш ли?

Саймън я изгледа.

— Кое да разбирам?

— Ти го каза. Беш. Господ.

Саймън отвори уста и пак я затвори.

— Аз…

— Знам, че Камила ти каза, че може да изрича Божието име, защото не вярва в Бог, но мисля, че всъщност зависи от това какво вярваш за себе си. Ако си убеден, че си прокълнат, значи наистина си. Но ако не го вярваш…

Клеъри докосна ръката му; той стисна пръстите й за миг, а после ги пусна. Лицето му бе угрижено.

— Трябва ми малко време, за да помисля над това.

— Всичко, от което имаш нужда. Но знай, че съм насреща, ако искаш да поговориш с някого.

— Както и аз, ако ти се нуждаеш да поговориш с някого. Каквото и да се случи между теб и Джейс в Института… знаеш, че винаги можеш да дойдеш у нас, ако искаш да споделиш нещо.

— Как е Джордан?

— Никак не е зле. Двамата с Мая определено са двойка. Все още са в онази неловка фаза, когато все имам чувството, че трябва да ги оставя насаме. — Той сбърчи нос. — А когато Мая я няма, Джордан непрекъснато се измъчва от несигурност, задето тя е излизала с цял куп момчета, докато той е прекарал последните три години във военна подготовка за Претор Лупус, преструвайки се, че е асексуален.

— О, я стига. Съмнявам се това да има някакво значение за Мая.

— Нали знаеш какви са мъжете. Егото ни е адски деликатно.

— Не бих нарекла егото на Джейс деликатно.

— Не, Джейс е нещо като артилерийския танк на мъжкото его — призна Саймън. Дясната му ръка почиваше върху стомаха и златният елфически пръстен проблясваше на пръста му. Откакто другият беше унищожен, той като че ли нямаше никакви магически умения, но Саймън продължаваше да го носи. Импулсивно, Клеъри се наведе и го целуна по челото.

— Ти си най-добрият приятел, който човек може да има, знаеш го, нали?

— Е, знаех го, но никога не вреди да ти го кажат отново.

Клеъри се засмя и стана.

— Защо не отидем заедно до метрото? Освен ако не предпочиташ да останеш тук с родителското тяло, вместо да разпускаш в готиния си ергенски апартамент в центъра.

— Да, заедно с вехнещия ми от любов съквартирант и сестра ми. — Той се хьрзулна от леглото и я последва в дневната. — Значи няма просто да си отвориш портал?

Клеъри сви рамене.

— Не знам. Изглежда ми… прахосническо. — Тя прекоси коридора и след като почука на вратата, пъхна глава в голямата спалня. — Люк?

— Влез.

Тя влезе заедно със Саймън. Люк седеше в леглото. Превръзката около гърдите му се очертаваше под фланелената му риза. На леглото пред него имаше купчина списания. Саймън взе едно от тях.

— „Зимна булка: как да заблестиш като ледена принцеса” — прочете на глас. — Не знам, човече, не съм съвсем сигурен, че тиара от снежинки е най-подходящият избор за теб.

Люк се огледа наоколо и въздъхна.

— Джослин реши, че малко сватбено планиране ще ни се отрази добре. Щели сме да се върнем към нормалния живот и разни такива неща. — Под сините му очи имаше тъмни сенки. Джослин бе тази, която му съобщи за Аматис, още преди да го преместят от участъка. Въпреки че Клеъри го бе посрещнала с прегръдки при завръщането му у дома, той не бе споменал сестра си нито веднъж; не го бе сторила и Клеъри. — Ако зависеше от мен, бих предпочел да отидем в Лае Вегас и да си направим петдесетдоларова сватба с пиратски мотиви и Елвис.

— Аз мога да ви бъда шаферка, облечена като корабна слугиня — предложи Клеъри и погледна очаквателно към Саймън. — А ти…