Касандра Клеър - Град на изгубени души

Когато вратата на банята се затръшна зад него, Клеъри отиде до леглото (прилежно оправено и без следа от сребърното вещество по завивките) и седна, отпускайки глава в ръцете си.

Това не беше първото им скарване — тя смяташе, че двамата спорят горе— долу толкова, колкото всяка нормална двойка, при това — обикновено добродушно и никога не се бяха ядосвали истински един на друг. Ала имаше нещо в студенината, която се таеше в очите на този Джейс, от което я побиваха тръпки, нещо далечно и недостижимо, от което ставаше все по-трудно да прогони въпроса, спотаен сред мислите й: Има ли нещо от истинския Джейс там вътре? Останало ли е нещо, което да бъде спасено?

Това е Закона на джунглата — по-стар от небесната твърд; с него Вълкът ще владее; без него — делът му е смърт. Подобно лиана Законът се вие и сплита така:

Вълкът е в Глутница силен, тя пък е силна с вълка*

Джордан се взираше невиждащо в стихотворението, окачено на стената в спалнята му. Беше старо копие, което бе открил в една книжарница за употребявани книги, сложна плетеница от листа обграждаше думите. Стихотворението беше от Ръдиард Киплинг и толкова добре обобщаваше правилата, според които живееха върколаците, Закона, който направляваше постъпките им, че Джордан се питаше дали самият Киплинг не е бил долноземец или поне не е знаел за Съглашението. Почувствал се бе едва ли не задължен да купи копието и да го окачи на стената си, макар никога да не си беше падал по поезия.

От един час насам кръстосваше апартамента, като от време на време изваждаше телефона си, за да види дали няма съобщение от Мая, и час по час отваряше хладилника и се, взираше в него, за да провери дали не се е появило нещо годно за ядене. То, разбира се, не се появяваше, но той не искаше да излезе да купи нещо, за да не би Мая да си дойде, докато го няма. За сметка на това си взе дущ изчисти кухнята, опита се да погледа телевизия, но не успя и се зае да подреди БУТ) колекцията си по цветове.

Просто не го свърташе на едно място. Понякога се чувстваше по същия начин преди пълнолуние, знаейки, че Промяната наближава и усещайки приливните вълни във вените си. Ала сега луната намаляваше и не заради Промяната му се искаше да изпълзи от собствената си кожа. Беше заради Мая. Беше, защото нея я нямаше — след почти два дена, през които бяха непрекъснато заедно, два дни, през които нито за миг не се бе отдалечавал на повече от няколко крачки от нея.

Беше отишла без него в участъка, с обяснението, че сега не е най-подходящият момент да разстройва глутницата с появата на някой, който не е неин член. Нямало причина да идва с нея, беше му казала, тъй като единственото, което имала да стори, било да попита Люк дали възразява Саймън и Магнус да отидат във фермата на следващия ден; после щяла да се обади във фермата, в случай че някой от глутницата е там, и да ги предупреди да стоят надалеч. Права беше, даваше си сметка Джордан. Нямаше причина да отиде с нея, но в мига, в който тя тръгна, в него се загнезди безпокойство, което не му даваше мира. Дали бе излязла, защото й бе писнало да е с него? Дали не беше премислила и не бе стигнала до заключението, че е била права преди? И какво ставаше между тях? Гаджета ли бяха? „Може би трябваше да я попитащ преди да преспите заедно, гений такъв”, каза си той и осъзна, че отново е застанал пред хладилника. Съдържанието му не се бе променило — бутилки с кръв, половинка кайма, която постепенно се размразяваше, и нахапана ябълка.

Откъм вратата долетя звук от завъртане на ключ. Джордан отскочи от хладилника и се обърна, като в същото време се погледна. Беше бос, облечен в дънки и стара тениска.

Защо не бе използвал времето, докато нея я нямаше, за да се приведе в малко по-добър вид — да се избръсне, да си сложи одеколон или нещо такова? Прокара трескаво ръце през косата си в същия миг, в който Мая влезе в дневната и остави резервните му ключове върху малката масичка. Беше се преоблякла и сега носеше бледорозов пуловер и дънки. Бузите й бяха поруменели от студа, устните й бяха червени, а очите — ясни. Толкова отчаяно му се прииска да я целуне, че чак го заболя.

Вместо това преглътна с усилие.

— Е… как мина?

— Добре. Магнус може да използва фермата. Вече му пратих съобщение. — Тя се приближи и облегна лакти на кухненския плот. — Освен това предадох на Люк какво каза Рафаел за Морийн.

Джордан беше озадачен.

— Защо реши, че той трябва да знае?