Касандра Клеър - Град на изгубени души

Себастиан завъртя лъскавата кама между пръстите си.

— Никой никога не го очаква.

— Джейс — прошепна Клеъри. — Джейс, някой може да влезе и да ни види.

Ръцете му не спряха онова, което правеха.

— Няма. — Той прокара пътечка от целувки по шията й, с което успешно разпръсна мислите й. Трудно й бе да остане в реалността, докато ръцете му бяха върху нея, докато мислите и спомените й бушуваха, сякаш повлечени от вихрушка, а пръстите й бяха впити в тениската му с такава сила, че сигурно всеки момент щяха да я скъсат.

Каменната стена зад гърба й бе студена, ала Джейс я целуваше по рамото и смъкваше презрамката на роклята й. Беше й едновременно горещо и студено, цялата трепереше. Светът стана на безброй късчета, като ярки парченца стъкло в калейдоскоп. Щеше да се разпадне под ръцете му.

— Джейс… — Тя се вкопчи в тениската му. Беше мокра, лепкава. Сведе поглед към ръцете си и за миг не осъзна какво вижда. Сребриста течност, смесена с нещо червено.

Кръв.

Клеъри вдигна очи. От тавана над тях, като ужасяваща пинята висеше човешко тяло. Глезените му бяха вързани с въже, от прерязаното му гърло капеше кръв.

Клеъри изпищя, ала звук не се чу. Отблъсна Джейс и той политна назад. Имаше кръв в косата му, по тениската му, по голата й кожа. Клеъри вдигна презрамките на роклята си, отиде до завесата със залитане и я дръпна.

Статуята на ангела вече не бе такава, каквато я помнеше. Черните криле се бяха превърнали в криле на прилеп; прекрасното доброжелателно лице бе изкривено в ехидна гримаса. На усукани въжета от тавана висяха трупове на мъже, жени, животни — посечени, облени в кръв, която се лееше по пода като дъжд. Кръв шуртеше и от фонтаните, а по повърхността на алената течност, която се събираше в басейните им, се носеха не цветя, а отрязани ръце.

Гърчещата, деряща се тълпа на дансинга бе подгизнала от кръв. Пред очите на Клеъри се завъртя една двойка: мъжът — висок и бледен, стиснал в ръцете си безжизненото тяло на жена с прерязано гърло. Мъжът облиза устни и се наведе, за да отпие отново, но докато го правеше, погледна към Клеъри и по лицето му, окъпано в сребристи и алени пръски, се разля усмивка. Клеъри усети ръката на Джейс над лакътя си; той я дърпаше назад, ала тя се отскубна. Взираше се в стъклените аквариуми по стените, в които й се бе сторило, че вижда лъскави риби. Ала сега водата не бе ясна, а черна, мътна, подобна на тиня… и в нея плаваха удавени човешки тела, а косите им се разстилаха около тях като влакънца на светещи медузи. Отново видя Себастиан да се носи в стъкления си ковчег. В гърлото й се надигна писък, ала тя го преглътна, докато мракът и тишината я поглъщаха.

Дойде бавно на себе си, обзета от същото замайване, което помнеше от първата си сутрин в Института, когато се бе събудила без никаква представа къде се намира. Цялото тяло я болеше, а главата й се пръскаше, сякаш някой я беше ударил с щанга. Лежеше на една страна, опряла буза в нещо кораво, около рамото й имаше някаква тежест. Сведе поглед надолу и видя тънка ръка, прегърнала я през гърдите, сякаш за да я защити. Познаваше знаците по нея, бледите белези, дори синята плетеница на вените. Тежестта в гърдите й отслабна и тя се надигна предпазливо, изплъзвайки се изпод ръката на Джейс.

Бяха в неговата спалня. Позна я веднага по невероятната подреденост, грижливо оправеното легло с прилежно подпъхнати в ъглите чаршафи, което дори сега не беше разтурено. Джейс спеше, облегнат на таблата, облечен в дрехите, които носеше предишната вечер. Дори не си беше свалил обувките. Очевидно бе заспал, докато я държеше в прегръдките си, макар Клеъри да не помнеше нищо. Все още бе опръскан със странното сребристо вещество от клуба.

Той се размърда лекичко, сякаш усетил, че Клеъри я няма, и обви свободната си ръка около себе си. Не изглеждаше ранен, помисли си Клеъри, просто изтощен, извитите му тъмнозлатисти ресници почиваха върху сенките под очите му. Така потънал в сън, й се струваше толкова уязвим, като малко момченце. Би могъл да бъде нейният Джейс.

Ала не беше. Клеъри си припомни нощния клуб, ръцете му върху тялото й в мрака, труповете и кръвта. Стомахът й се разбунтува и тя захлупи устата си с ръка, потискайки порива да повърне. От спомена й прилошаваше, а отдолу се криеше натрапчивото усещане, че нещо й се губи.

Нещо важно.

— Клеъри.

Тя се обърна. Очите на Джейс бяха полуотворени и той я наблюдаваше през миглите си; златните му ириси бяха помътнели от умора.