Касандра Клеър - Лейди Полунощ

- Теб - отвърна Тай по своя директен начин. - Опитах и снощи, но не можах да те намеря, а после заспах.

- Сбогувах се с Кийрън - обясни Марк.

- Сбогувал си се? - Тай изпъна рамене. - Означава ли това, че със сигурност оставаш?

Марк не можа да потисне усмивката си.

- Да. Оставам.

От гърдите на Тай се откъсна продължителна въздишка, облекчена, но и мъничко притеснена.

- Добре. Това е добре.

- И на мен така ми се стори.

- Добре е - обясни Тай, сякаш Марк не схващаше съвсем, -защото можеш да замениш Джулиън.

- Да заменя Джулиън? - Марк го зяпна объркано.

- Джулиън не е най-възрастният. И въпреки че те никога няма да го възложат на теб, защото си наполовина елф, все пак би могъл да вършиш онова, което прави Джулиън. Да се грижиш за нас, да ни казваш какво да правим. Не е нужно да бъде той. Би могъл да си ти.

Марк се подпря на вратата. Тай имаше съвършено открито изражение, в бледите му сиви очи се четеше надежда и Марк усети как го залива паника, от която едва не му прилоша.

- Споменал ли си за това на Джулиън? Споменал ли си му, че възнамеряваш да ми зададеш този въпрос?

Без да долови гневната нотка в гласа на Марк, Тай сбърчи деликатните си тъмни вежди.

- Май му подхвърлих нещо.

- Тай - каза Марк. - Не можеш да подреждаш живота на другите просто ей така. Защо реши, че това е добра идея?

Очите на Тай се стрелкаха наоколо, спирайки се върху всичко, освен върху Марк.

- Не исках да те ядосам. Мислех, че си изкара добре онази вечер в кухнята, когато Джулиън те остави да се разпореждаш...

- Наистина си прекарах добре. Всички си прекарахме добре. Освен това подпалих печката и посипах малкия ти брат със захар. Не така се очаква да бъдат нещата през цялото време. Не така... - Марк не довърши и отново се облегна на стената. Трепереше. - Как ти хрумна, че бих могъл да бъда настойник на Тави? Или на Дру? Вие с Ливи сте по-големи, но това не означава, че не се нуждаете от родител. Джулиън е вашият родител.

- Джулиън е нашият брат. - Думите на Тай звучаха принудено. - Също като теб. Ти си като мен - добави той. - Ние си приличаме.

- Не - рязко каза Марк. - Не си приличаме. В главата ми е хаос, Тай. Едва знам как да живея в този свят. Ти си способен. Аз не. Ти си цялостна личност... Бил си отгледан от някой, който те обича, който те обича повече, отколкото собствения си живот, и това не е нещо, за което трябва да бъдеш благодарен, именно така постъпват родителите, ала в продължение на години аз нямах нищо такова. Та аз едва знам как да се грижа за себе си. Със сигурност не мога да се грижа за вас.

Устните на Тай бяха побелели. Той направи крачка назад, а после изскочи в коридора и побягна.

„Господи - помисли си Марк. - Каква катастрофа. Каква пълна катастрофа." Започваше да изпада в паника. Какво беше казал на Тай? Дали не го бе накарал да се чувства като товар? Беше ли развалил всичко с по-малкия си брат, беше ли го наранил по начин, който никога нямаше да може да оправи?

Беше страхливец, помисли си, страхливец, който бягаше от отговорността, която Джулиън бе носил толкова дълго, беше се паникьосал при мисълта какво би могло да се случи със семейството му в неговите неразумни, неопитни ръце.

Отчаяно се нуждаеше да поговори с някого. Не с Джулиън - това би било поредният товар върху плещите му. А Ема не можеше да пази тайни от Джулиън. Ливи щеше да го убие, а останалите бяха прекалено малки...

Кристина. Кристина винаги му даваше добри съвети; милата усмивка на Кристина успокояваше сърцето му. Отправи се забързано към стаята й.

Би трябвало да почука, разбира се. Така правеха нормалните хора. Ала Марк, който години наред бе живял в свят без врати, сложи ръка върху тази на Кристина и я бутна, без да се замисли.

През прозореца в стаята й струеше слънчева светлина. Тя седеше на леглото си, облегната на възглавниците, а Диего, коленичил пред нея, я целуваше. Държеше главата й в шепите си, сякаш бе нещо скъпоценно, и тъмната й коса се разливаше между пръстите му.

Никой от тях не забеляза Марк, вкаменил се на прага, не го забелязаха и когато затвори вратата колкото се може по-тихо. След това се облегна на стената, пламнал от срам.

„Всичко разбрах погрешно - помисли си, - всичко съсипах." Чувствата му към Кристина бяха объркани и странни, но гледката на това, как тя се целува с Диего, го бе наранила повече, отколкото бе очаквал. Част от тази болка бе ревност. Част бе осъзнаването, че толкова отдавна бе далеч от нормалните хора, че вече не ги разбираше. Може би никога нямаше да ги разбере.