Касандра Клеър - Лейди Полунощ

- Защо слагаш ръце зад гърба си? - попита той.

- Просто така. - Ема сбърчи нос. - Това с ухото беше странно. Не го прави отново.

- Ами това? - предложи той и като се наведе, целуна основата на шията й.

Невероятно усещане възпламени местата, до които се докосваха устните му - ключицата, врата, крайчеца на устата й.

Ема извади ръце иззад гърба си и ги протегна към него. Кожата му беше топла като слънчев ден.

Лицата им бяха толкова близо, че тя можеше да види миниатюрните експлозии от цветове в очите му: бледо злато, още по-бледосиньо. Той не се усмихваше. Изражението му беше прекалено съсредоточено, за да се усмихва. В очите му имаше копнеж, от който Ема изпита чувството, че се разкъсва.

Краката им се преплетоха, когато телата им се срещнаха и устните им се сляха жадно. Той все още не бе опитен в целувките, но на Ема това й харесваше. Приятно й бе да знае, че не е бил с никоя друга освен с нея. Че тя му беше първата. Харесваше й, че нещо толкова простичко като целувка все още бе източник на удивление за него. Проследи с език ъгълчетата на устните му, извивките им, докато той не се отпусна на леглото, издърпвайки я върху себе си. Тялото му потрепери и се изви към нейното, ръцете му стиснаха хълбоците й.

- Ема? - На вратата се почука. Двамата се отдръпнаха рязко един от друг; Джулиън скочи от леглото, а Ема седна с разтуптяно сърце. - Ема, аз съм, Дру. Виждала ли си Джулс?

- Не - дрезгаво отвърна Ема. - Не съм.

Вратата започна да се отваря.

- Недей - извика Ема. - Аз... тъкмо се обличам.

- Все тая - подхвърли Дру пренебрежително, но вратата не се отвори по-широко.

Ема упорито избягваше да погледне към Джулиън. „Всичко е наред - повтаряше си тя. - Запази спокойствие, запази спокойствие."

- Е, ако го видиш, ще му кажеш ли, че Тави, пък и всички други се нуждаят от обяд? Освен това Ливи и Тай правят бъркотия в кухнята. - В гласа на Дру се долавяха доволните нотки на някой, топящ братята и сестрите си.

- Окей - отвърна Ема. - Провери ли в студиото? Може да е там.

Думите й бяха последвани от шумолене.

- Не, не съм. Добра идея. До после!

- Чао - отвърна Ема тихо. Стъпките на Дру вече се отдалечаваха по коридора.

Най-сетне Ема си разреши да погледне към Джулиън. Беше се облегнал на стената, а гърдите му се повдигаха и спускаха учестено; очите му бяха притворени, зъбите му се впиваха в устната му.

Той изпусна дъха си.

- Разиел - прошепна. - Бяхме на косъм.

Ема се изправи на крака и нощницата прошумоля около коленете й. Трепереше.

- Не можем - започна. - Не можем... ще ни хванат...

Джулиън вече беше прекосил стаята и я взе в прегръдките си. Ема усети как сърцето се блъска в гърдите му, но гласът му беше спокоен:

- Законът е глупав - каза той. - Лош закон, Ем.

„Има си причина да е забранено да се влюбваш в своя парабатай, Ема. И когато откриеш каква е тя, ще почувстваш жестокостта на ловците на сенки така, както я почувствах и аз."

Без да го е канила и без да е в състояние да го заглуши, гласът на Малкълм отекна в главата на Ема. Беше направила всичко по силите си, за да го забрави, да забрави какво й бе казал. Беше излъгал... беше лъгал за всичко друго. Това също трябва да беше лъжа.

И все пак. Беше го отложила, но разбираше, че трябва да каже на Джулиън. Той имаше право да знае.

- Трябва да поговорим - рече и усети как сърцето му прескочи един удар.

- Не го казвай. Знам, че не е хубаво. - Джулиън я притисна още по-силно до себе си. - Не се страхувай, Ема - прошепна той. - Не се отказвай от нас, защото се боиш.

- Наистина се боя. Не за себе си, а за теб. Всичко, което си сторил, цялото криене и преструване, за да задържиш децата заедно... положението не се е променило, Джулиън. Ако нараня когото и да било от вас...

Той я целуна, слагайки край на пороя от думи. Напук на всичко, Ема почувства целувката му в цялото си тяло.

- Някога четях юридически книги - каза той, отдръпвайки се лекичко от нея. - Частите за парабатайската връзка. Чел съм ги милион пъти. Никога не е имало двойка парабатай, които да са се влюбили и след като са били заловени, да са получили прошка. Само истории на ужасите. А аз не мога да изгубя семейството си. Ти беше права. Това би ме убило. - Очите му бяха толкова сини. - Но историите на ужасите са за онези, които са били заловени. Ако внимаваме, няма да ни хванат.

Ема се зачуди дали предишната нощ Джулиън не бе отишъл прекалено далеч, дали не бе преминал една граница, отвъд която отговорностите, които превиваха плещите му, изглеждаха непреодолими. Да иска да наруши правилата, бе в пълен разрез с характера му - това не беше Джулиън и макар тя да искаше същото, което и той, то я плашеше.