Касандра Клеър - Лейди Полунощ

- Стихотворението, написано върху телата - обади се Кристина. - Онова, в което споменава Черната книга. Според историята Малкълм го получил в Двора на тъмните феи.

- Така се разказва и в елфическата приказка - отвърна Кийрън. - Първоначално му казали, че неговата любима станала Желязна сестра, но по-късно Малкълм открил, че била убита от семейството си. Зазидана жива в гробница. Именно заради това потърсил краля на тъмните феи и го попитал дали съществува начин да върне някого от мъртвите. В отговор кралят му дал стихчето. То съдържало указания, само дето му отнело почти век, докато разбере как да ги изпълни и открие Черната книга.

- Ето защо библиотеката беше унищожена при нападението - каза Ема. - Та никой да не забележи, че книгата е изчезнала, ако някога реши да я потърси. Толкова много книги бяха изгубени.

- Но защо Ярлат е казал на Малкълм, че Последователите могат да убиват не само хора, но и елфи? - попита Ема. - Ако действително е заговорничел с Малкълм...

- Това бе нещо, което Ярлат искаше. Той има много врагове в Дворовете. Било е удобен начин да се отърве от някои от тях. Малкълм накарал своите Последователи да ги убият, а смъртта им никога не би могла да бъде проследена до Ярлат. Черно престъпление е елф да убие друг елф.

- Къде се намира тялото на Анабел? - попита Ливи. - Не е ли погребана в Корнуол? Не е ли била зазидана там... в „гроб край морски води"?

- Средоточията са места извън времето и пространството - обясни Кийрън. - Самото средоточие не е нито тук, нито в Корнуол, нито в което и да било истинско пространство. То е място между световете, също като царството на феите.

- Вероятно в него може да се проникне и от Корнуол... ето защо онези растения растяха около входа - каза Марк.

- А каква е връзката със стихотворението „Анабел Ли"? -попита Тай. - Името, приликите в историята... едва ли е просто случайност.

Тъмнокосият елфически принц поклати глава.

- Знам само това, което научих от Ярлат и което е част от елфическите предания. Дори не бях чувал името Анабел, нито за мунданското стихотворение.

Марк се обърна рязко към него.

- Къде е Ярлат сега?

Очите на Кийрън проблеснаха, когато отвърна на погледа му.

- Губим време. Трябва да отидем при средоточието.

- Прав е. - Диего вече беше напълно готов: бойно облекло, няколко меча, брадва, ножове за мятане в колана. Над бойното си облекло бе наметнал челен плащ, закопчан на рамото с декоративната игла на центурионите: върху нея имаше пръчка без листа и думите Primi Ordines 31. Джулиън се почувства полугол в сравнение с него. - Трябва да отидем при средоточието на лей-линиите и да спрем Фейд...

Джулиън се огледа наоколо, към Ема и Марк, към Тай и Ливи, и накрая към Дру.

- Знам, че познаваме Малкълм, откакто се помним. Ала той е убиец и лъжец. Магьосниците са безсмъртни, но не са неуязвими. Видите ли го, пронижете го в сърцето.

Думите му бяха последвани от мълчание, нарушено най-сетне от Ема.

- Той уби родителите ми. Аз ще бъда тази, която ще прониже сърцето му.

Кийрън повдигна вежди, но не каза нищо.

- Джулс. - Марк се приближи до Джулиън; косата му, която Кристина бе подстригала, бе разчорлена, под очите му имаше сенки. Ала в ръката, която положи върху рамото на брат си, имаше сила. - Ще ми нарисуваш ли една руна, братко? Защото се боя, че без тях, ще бъда в неизгодно положение в битката.

Джулиън посегна автоматично към стилито си, а после спря.

- Сигурен ли си?

Марк кимна.

- Време е да се отърся от кошмарите. - Той дръпна яката на тениската, оголвайки рамото си. - За смелост - каза, избирайки си руна. - И за пъргавост.

Останалите обсъждаха как най-бързо да стигнат до средоточието, ала Джулиън усещаше погледите на Ема и Кийрън върху себе си, докато слагаше едната си ръка на гърба на Марк, а с другата нарисува две руни. При първото болезнено докосване Марк се напрегна, но начаса се отпусна, изпускайки меко дъха си.

Когато Джулиън приключи и свали ръце, той се изпъна и се обърна към него. Въпреки че не беше плакал, разноцветните му очи лъщяха. За миг на света не съществуваше никой освен Джулиън и брат му.

- Защо? - попита Джулиън.

- Заради Тави - отвърна Марк и изведнъж в стиснатите устни и в решителната извивка на челюстта му Джулиън видя себе си. - И защото съм ловец на сенки - добави Марк и погледна към Кийрън, който се взираше в тях така, сякаш стилито бе белязало неговата кожа. Любовта и омразата имат свой собствен език, помисли си Джулиън, и именно на него говореха Марк и Кийрън сега. - Защото съм ловец на сенки - повтори той и като изпъна рамене, оправи тениската си, а очите му бяха пълни с негово лично предизвикателство. - Защото съм ловец на сенки.