Касандра Клеър - Лейди Полунощ

Кийрън го изгледа. Мъничко от видимото му отчаяние като че ли се бе оттеглило и в погледа му имаше арогантност.

- Изобщо не се съмнявам - каза той и се приближи до масата, докато всички други се защураха наоколо, въоръжавайки се и обличайки бойни дрехи. Не дрехи за патрулиране, които бяха по-леки, а тежките тъмни униформи, които обличаш, когато очакваш да влезеш в битка.

Когато знаеш, че ще се биеш.

Бяха обсъдили набързо дали всички да отидат при средоточието, или поне Дру да остане в Института, ала тя се бе възпротивила яростно и Джулиън бе отстъпил - точно сега Институтът не изглеждаше особено безопасен с разбития окулус в библиотеката. Ако Кийрън бе проникнал оттам, кой знае кой още би могъл да влезе? Предпочиташе семейството му да му бъде пред очите. А и не можеше да каже нещо за възрастта на Дру - двамата с Ема бяха дори по-малки от нея, когато се биха през Тъмната война.

За сметка на това беше дръпнал Тай настрани и му беше казал да се държи надалеч от битката, защото е ранен и в това няма нищо срамно. Би могъл да се заключи в колата, докато те са в пещерата.

- Значи, според теб с нищо не мога да съм полезен в битка? - попитал го бе Тай.

- Не - отвърнал бе Джулиън и наистина го мислеше. -Само че си ранен и аз...

- Това е битка. Всички можем да бъдем ранени. - Тай го бе погледнал право в очите. Джулиън знаеше, че го прави заради него, защото помнеше думите му, че хората се гледат право в очите, за да покажат, че казват истината. - Искам да отида. Искам да бъда там, за да помогна на Тави, и искам ти да ми позволиш. Това искам и то би трябвало да има значение.

Сега Тай бе заедно с тях в стаята с оръжията. Огромно помещение без прозорци, всеки сантиметър от стените му бе покрит с мечове, брадви и боздугани. Имаше купчини с бойно облекло, колани за оръжие и ботуши. Една керамична купа беше пълна със стилита, а върху маса, застлана с покривка, бяха подредени серафимски ками.

Джулиън ги усещаше край себе си, неговото семейство и приятелите му. Знаеше, че Марк е наблизо и си събува обувките, за да ги смени с ботуши. Знаеше, че Ема е до масата и преглежда серафимските ками, които вече бяха кръстени и готови - някои напъха в колана си, а други раздаде на останалите. Усещаше присъствието й съвършено ясно, докато тя се движеше из стаята, сякаш бе стрелка на компас.

А най-ясно усещаше Тави, който бе някъде там и се нуждаеше от него. В тялото му бе стаен студен ужас, който заплашваше да изтръгне решимостта от костите му и да изцеди концентрацията му. Да го потисне, за да се съсредоточи върху онова, което се случваше тук и сега, бе едно от най-трудните неща, които бе правил някога. Отчаяно му се искаше нещата да бяха различни, да разполагаха с помощта на Клейва, да можеха да се свържат с Магнус и да поискат Портал.

Ала нямаше полза от невъзможни желания.

- Говори - сопна се той на Кийрън, докато сваляше един колан за оръжия от близкия рафт. - Тази черна светлина, каза, че била „елфическа магия". Черна магия ли имаше предвид?

Сега, когато Марк вече не го гледаше, Кийрън имаше отегчен и раздразнен вид. Облягаше се на масата в средата на стаята, внимавайки да не докосне никое от оръжията... не, ясно даваше да се разбере изражението му, защото те бяха остри или плашещи, а защото бяха нефилимски оръжия и поради това - отблъскващи.

- Въпросът е дали ще се появи върху картата на Клейва -разсъждаваше Тай, докато си слагаше бойни ръкавици. Вече беше облечен и очертанията на превръзката около прасеца му едва личаха под дебелата материя. - Онази, с чиято помощ Магнус следи използването на черна магия. Или и това е блокирано като мобилните телефони?

- Беше магия на тъмните феи, но не е черна магия - отвърна Кийрън. - Няма да се появи върху картата. Те бяха съвсем сигурни в това.

Джулиън се намръщи.

- Кои са „те"? Всъщност откъде знаеш толкова много за Малкълм?

- От Ярлат.

Марк се обърна и го зяпна.

- Ярлат? Какво общо има той с това?

- Мислех, че поне това си разбрал - измърмори Кийрън. -Ярлат и Малкълм действат заедно, още от нападението над Института преди пет години.

- Те са съюзници? - попита Марк. - Откога го знаеш?

- Съвсем отскоро - отвърна Кийрън. - Заподозрях нещо, когато той толкова яростно отказа да ти позволи да се върнеш в царството на феите. Толкова много искаше да останеш тук, че разигра целия онзи театър с бичуването, за да не се върнеш при нас. Тогава си дадох сметка, че в плана ди те изпратят в Института се крие нещо повече от опит да намерят убиеца, отнел елфически живот. Целта бе да попречат на семейството ти да се свърже с Клейва, докато не стане твърде късно.