Касандра Клеър - Лейди Полунощ

- Няма за какво да се извиняваш, Кристина. Имаш право -каза Джулиън. Погледна към Ема и тя видя неизречените думи в очите му: Ето откъде Белинда знаеше за Артър.

- Трябва да го намерим. - Ясният, практичен глас на Диего проряза мълчанието. - Трябва да действаме незабавно...

Вратата се отвори рязко и Дру нахълта в библиотеката. Лицето й беше порозовяло, вълнистата й кестенява коса се бе измъкнала от плитките. Тя почти се сблъска с Диего и отскочи с писък.

- Дру? - Марк бе този, който проговори. - Всичко наред ли е?

Тя кимна и се втурна към Джулиън.

- За какво ти трябвам?

Джулиън я погледна учудено.

- Какво искаш да кажеш?

- Бях на плажа заедно с Тави - обясни тя, подпирайки се на ръба на масата, за да си поеме дъх. - А после той дойде и каза, че си искал да говориш с мен. Така че се втурнах насам...

- Какво? Никого не съм изпращал да те повика, Дру.

- Но той каза... - Дру изведнъж придоби разтревожен вид. - Той каза, че си искал да ме видиш незабавно.

Джулиън се изправи.

- Къде е Тави?

Долната устна на Дру затрепери.

- Но той каза... Каза, че ако аз изтичам, той ще доведе Тави вкъщи. Даде му играчка. И друг път е гледал Тави, не разбирам, какво не е наред...?

- Дру - каза Джулиън, опитвайки се да овладее гласа си. -Кой е „той"? Кой е с Тави?

Дру преглътна, кръглото й лице беше ужасено.

- Малкълм - отвърна тя. - Тави е с Малкълм.

-Не разбирам - повтори Дру. - Какво става?

Ливи притегли по-малката си сестра към себе си и обви ръце около нея. Двете имаха горе-долу един и същи ръст - никой не би се досетил, че Ливи е по-голямата от двете, ако не знаеше - ала въпреки това Дру се вкопчи с благодарност в нея.

Диего и Кристина стояха безмълвни. Седнал в стола си, Тай беше извадил една от играчките от джоба си и разтрепераните му ръце я сплитаха и разплитаха яростно. Главата му беше наведена, косата му беше паднала пред лицето.

Джулиън... Джулиън изглеждаше така, сякаш целият му свят беше рухнал.

- Но защо? - прошепна Дру. - Защо му е на Малкълм да отвлича Тави? И защо всички сте толкова разстроени?

- Дру, Малкълм е този, когото издирвахме - обясни Ема задавено. - Той е Пазителят. Той е убиецът. А сега Тави е при него...

- За кръв на Блекторн - добави Джулиън. - Последното жертвоприношение.

Дру се отпусна, ридаейки, върху рамото на сестра си. Марк целият трепереше... неочаквано Кристина се отдръпна от Диего и като се приближи до него, взе ръката му в своята. Ема стисна ръба на масата. Вече не усещаше болката в гърба си. Не усещаше нищо.

Единственото, което виждаше, бе Тави, мъничкият Тави, най-малкият Блекторн. Тави, който сънуваше кошмари, Тави в ръцете й, докато тя го носеше през опустошения от войн аИнститут преди пет години. Тави, изпоцапан с бои в студиото на Джулиън. Тави, който единствен от тях имаше кожа, която не бе в състояние да понесе нито една руна. Тави, който не би разбрал какво се случва с него, нито пък защо.

- Чакайте - повика ги Дру. - Малкълм ми даде бележка. Каза, че е за теб, Джулс. - Тя се отдръпна от Ливи и извади сгънат лист хартия от джоба си. - Каза да не го чета, защото било лично.

Ливи, която бе отишла при Тай, издаде отвратен звук. Джулиън беше пребледнял като платно, очите му пламтяха.

- Лично? Иска да уважаваме неговите тайни? - Грабна листа от ръката на Дру и почти го разкъса, докато го отваряше. Ема зърна големи напечатани букви. Лицето на Джулиън придоби объркано изражение.

- Какво пише, Джулс? - попита Марк.

Джулиън прочете думите на глас:

- A3 ЩЕ ТЕ ВЪЗКРЕСЯ, АНАБЕЛ ЛИ.

Стаята избухна.

Черна мълния изригна от писмото в ръката на Джулиън и се стрелна към покрива, разбивайки прозореца на тавана със силата на топуз.

Парчета мазилка и стъкло се посипаха като дъжд и Ема закри главата си с ръце. Тай, който се намираше точно под дупката на покрива, се хвърли към сестра си и като я събори на земята, я закри с тялото си. Стаята се разлюля; една полица се разклати и политна към Диего. Кристина се откъсна от Марк и я блъсна настрани; полицата се разби на земята, минавайки на сантиметри от Диего. Дру изпищя и Джулиън я притегли към себе си, гушвайки я под мишницата си.

Черната светлина все така грееше право нагоре. Със свободната си ръка Джулиън хвърли бележката на пода и я настъпи с подметката на ботуша си.

Хартията начаса се превърна в прах, а черната светлина угасна.

Възцари се тишина. Ливи се измъкна изпод близнака си и се изправи, протягайки му ръка, за да стане. Изглеждаше учудена и разтревожена.