Касандра Клеър - Лейди Полунощ

- Тай, не беше нужно да го правиш.

- Нали искаше някой, който да те закриля от опасности. Така каза.

- Знам - отвърна Ливи. - Но...

Тай се изправи... и извика. Назъбено парче стъкло стърчеше от задната част на прасеца му. Платът около раната вече бе пропит с кръв.

Тай се наведе и преди някой да успее да помръдне, издърпа стъклото от крака си. Пусна го на пода и то се пръсна на прозрачни, изцапани с кръв парчета.

- Тай! - Джулиън тръгна към него, ала Тай поклати глава, докато се свличаше в един стол с разкривено от болка лице. Около гуменката му бе започнала да се образува локвичка кръв.

- Нека Ливи го направи - каза той. - Така ще бъде по-добре...

Ливи вече се бе спуснала към него със стили в ръка. Късче стъкло беше порязало лявата й буза и кръвта изпъкваше върху бледата й кожа. Тя я избърса с ръка, докато довършваше целителната руна.

- Дай да видя. - Джулиън коленичи до брат си, а Ливи бавно вдигна крачола му. Раната минаваше хоризонтално през прасеца на Тай, червена, ала вече затворена, сякаш бе зашита. Въпреки това целият крак под нея бе облян в кръв.

- Още едно иратце би трябвало да оправи нещата - обади се Диего. - И руна за кръвопреливане.

Джулиън стисна зъби. Досега той не се дразнеше от Диего така, както Марк, ала Ема видя, че в този миг едва се сдържа.

- Да - отвърна. - Знаем. Благодаря, Диего.

Тай вдигна очи към брат си.

- Не знам какво стана. - Изглеждаше замаян. - Не го очаквах... би трябвало да го очаквам.

- Тай, никой не би могъл да очаква нещо такова - каза Ема. - Така де, Джулиън изрече някакви думи и бум... привличащ лъч от ада.

- Някой друг ранен ли е? - Джулиън беше разкъсал крачола на Тай и Ливи, пребледняла като платно, рисуваше целителна руна и руна за кръвопреливане на своя близнак. Джулиън се огледа наоколо и Ема го видя как прави списък на семейството си наум: Марк е добре, Ливи е добре, Дру е добре... Ема видя и мига, в който той стигна до мястото, където би трябвало да бъде Тави, и пребледня. Челюстта му се напрегна. - Малкълм трябва да е омагьосал бележката, за да изпрати сигнала веднага щом я прочетем.

- А то наистина беше сигнал. - Лицето на Марк изглеждаше разтревожено. - И преди съм го усещал, в Двора на тъмните феи, когато се подготвят черни магии. Това беше тъмна магия.

- Трябва да отидем право в Клейва. - И последната капка кръв се беше отцедила от лицето на Джулиън. - Тайните нямат значение, наказанията нямат значение, не и когато животът на Тави е в опасност. Ще поема цялата вина върху себе си.

- Няма да поемаш никаква вина - заяви Марк, - която няма да поема и аз.

Вместо отговор Джулиън протегна ръка.

- Ема, телефона ми.

Беше забравила, че все още е у нея. Извади го бавно от джоба си... и примига.

Екранът беше черен.

- Телефонът ти. Не работи.

- Странно - каза Джулиън. - Заредих го тази сутрин.

- Използвай моя. - Кристина бръкна в джоба на якето си. - Ето... - Тя примига. - Той също не работи.

Тай стана от стола. Направи крачка и потръпна едва забележимо.

- Ще проверим компютъра и стационарния телефон.

Двамата с Ливи излязоха забързано от библиотеката. В стаята се възцари тишина, нарушавана единствено от шума на слягащите се върху пода отломъци. Подът беше покрит с парчета стъкло и натрошено дърво. Изглежда, че черната светлина беше избила стъкления окулус на тавана.

Друзила ахна.

- Вижте... на прозореца има нещо.

Ема вдигна очи. Окулусът се беше превърнал в кръг от назъбено стъкло, отворен към нощното небе, и за миг Ема зърна в него едно бледо лице.

Марк се втурна покрай нея и се покатери по извитата стълба... последва хаос от движения и той се строполи върху стълбата, стиснал яката на слаба фигура с тъмна коса. Марк крещеше; около двете боричкащи се фигури имаше натрошено стъкло. Те се претъркулиха заедно по стълбата, обсипвайки се с удари, докато не се озоваха на пода.

Тъмнокосата фигура се оказа стройно момче в окъсани, окървавени дрехи. Тялото му лежеше безчувствено на пода; Марк го притисна с коляно, посегна да извади камата си и на златното й сияние Ема видя, че неканеният гост беше Кийрън.

Марк допря ножа си до гърлото му и Кийрън настръхна.

- Би трябвало да те убия на място - процеди Марк през зъби. - Би трябвало да ти прережа гърлото.

Дру издаде тихичък звук. За изненада на Ема, Диего бе този, който сложи успокояващо ръка на рамото й. Ема усети, как той й става мъничко по-симпатичен.

Кийрън оголи зъби... а после и шията си, като отметна глава назад.

-Давай. Убий ме.