Касандра Клеър - Лейди Полунощ

Ема беше препасала Кортана на гърба си, а в ръката си стискаше серафимска кама; беше се вкаменила, лицето й бе замръзнало от потрес.

- Ярлат ми каза нещо, докато... докато ме бичуваше. Че ловците на сенки не знаят на кого да имат доверие. Ставало е дума за Малкълм, нали?

- Най-вероятно - отвърна Кийрън. - Малкълм е невидимата ръка, направлявала Последователите, и пак той е убил родителите ти преди пет години.

- Защо? - Ема беше като вкочанена. Джулиън до болка копнееше да отиде при нея. - Защо е убил родителите ми?

- Доколкото разбирам - каза Кийрън и в гласа му се прокрадна нотка на съжаление, - било е експеримент. За да види дали магията действа.

Ема беше занемяла, така че Джулиън зададе въпроса, който тя не бе в състояние да изрече.

- Какво искаш да кажеш с това, че е било „експеримент"?

- Преди години Ярлат бе един от елфите, които се съюзиха със Себастиан Моргенстърн. Освен това беше приятел на Малкълм. Както вероятно знаете, съществуват книги, които никой магьосник няма право да притежава, но които може да бъдат открити в някои нефилимски библиотеки. Некромантски произведения и други такива. Една от тях е Черната книга на мъртвите.

- Онази, за която се говори в стихотворението - обади се Дру. Въпреки че лицето й все още беше мокро от сълзи, тя вече беше в бойно облекло и грижливо сплиташе косата си, за да не й пречи. Сърцето на Джулиън се сви от болка, виждайки я такава. - „Черната книга търси да разгърнеш."

- Съществуват много черни книги - каза Кийрън. - Но Малкълм искал точно тази. След като Институтът бил прочистен от нефилимите, а Себастиан си тръгнал, Малкълм се възползвал от възможността да се вмъкне в библиотеката и да открадне книгата. Та кога друг път Институтът би останал неохраняван, с широко отворена врата? Взел книгата, намерил магията, която търсел, и открил, че за нея е нужно да бъде принесен в жертва ловец на сенки. Точно тогава твоите родители се върнали в Института, Ема.

- И той ги убил - довърши тя. - Заради една магия. - От гърдите й се откъсна горчив смях. - Подействала ли е поне?

- Не - отвърна Кийрън. - Провалила се и той захвърлил телата в океана, знаейки, че убийствата ще бъдат приписани на Себастиан.

- Ярлат ти е разказал всичко това? - Върху лицето на Марк се четеше подозрение.

- Проследих го в Двора на тъмните феи и чух какво им каза. - Кийрън се опита да срещне погледа на Марк, но той извърна очи. - Останалото научих, когато опрях нож в гърлото му. Малкълм трябвало да ви насочи в погрешна посока и да ви обърка, така че да не разберете какво прави... използвал Джони Рук за част от това. Искал да се заемете с разследване, което нямало да доведе до нищо. Присъствието на Марк щяло да ви спре да потърсите помощ от Клейва или Мълчаливите братя, защитавайки по този начин работата на Малкълм с Последователите, опитите му да възкреси мъртвата си любима. Когато свършел всичко необходимо, щял да отвлече един Блекторн, защото смъртта на някой с кръвта на Блекторн била последният ключ към заклинанието.

- Как може Малкълм да направи нещо такова? - попита Ливи с недоумение и ужас в гласа. - Той обича Тави... часове наред си играеше с него, носеше му играчки. Не би могъл да го убие. Не би могъл.

- Той е отговорен за дузина убийства, Ливи - напомни Джулиън. - Може би повече.

- Хората са повече от едно нещо - каза Марк и очите му се спряха за миг върху Кийрън. - Магьосниците също.

Ема все така стоеше с ръце върху серафимските ками. Джулиън изпитваше същото, което и тя, както винаги, сякаш сърцето й се отразяваше в неговото: изпепеляващ гняв, надигащ се над задушаващо чувство на отчаяние и загуба. Повече от всичко му се искаше да протегне ръце към нея, ала не смееше да го направи пред очите на всички.

Те щяха да разберат истината в мига, в който я докоснеше, щяха да отгатнат истинските му чувства. А не можеше да рискува това да се случи точно сега, не и когато сърцето му се гърчеше от страх за малкото му братче, страх, който не можеше да покаже, за да не обезвери останалите.

- Хората са повече от едно нещо - повтори Кийрън. - Ние сме повече от отделните ни постъпки, били те добри или лоши. - Очите му пламтяха, сребърно-черни, когато погледна към Марк. Дори и в тази стая, пълна с нефилимски вещи, необуздаността на Дивия лов и на царството на феите струеше от него като миризмата на дъжд или листа. Това бе същата необузданост, която Джулиън понякога долавяше у Марк - макар и да бе отслабнала, откакто той бе сред тях, тя все още се проявяваше в мимолетни проблясъци, като изстрели, зърнати отдалеч. За миг двамата му се сториха диви създания, несъвместими с онова, което ги заобикаляше.