Касандра Клеър - Лейди Полунощ

- Какво правиш тук? - Дишането на Марк беше накъсано.

Джулиън направи крачка към тях, сложил ръка на кръста си, върху дръжката на един нож за мятане. Ема знаеше, че от това разстояние спокойно може да убие Кийрън. И би го направил, ако решеше, че Марк е в опасност.

Марк стискаше камата си; ръката му не трепваше, ала по лицето му беше изписана болка.

- Какво правиш тук? - повтори той. - Защо би дошъл на място, където знаеш, че те мразят? Защо се опитваш да ме принудиш да те убия?

- Марк. - Кийрън вдигна ръка и пръстите му се вкопчиха в ръкава на Марк. Лицето му беше изпълнено с копнеж; косата, която падаше върху челото му, бе прошарена с тъмносиньо. - Марк, моля те.

Марк се отърси от него.

- Бих могъл да ти простя, ако беше бичувал мен - заяви той. - Ала ти вдигна ръка срещу онези, които обичам, и това не мога да ти простя. Кръвта ти трябва да потече така, както кръвта на Ема.

- Марк... недей... - Ема се притесни - не за Кийрън (част от нея би искала да го види облян в кръв), а за Марк. За това, което би му причинило да нарани или дори да убие Кийрън.

- Дойдох, за да помогна - каза Кийрън.

Марк се изсмя глухо.

- Твоята помощ не е добре дошла тук.

- Знам за Малкълм Фейд - задъхано каза Кийрън. - Знам, че отвлече брат ви.

Джулиън издаде гърлен звук; кръвта се отцеди от ръката, с която Марк стискаше ножа.

- Пусни го, Марк - обади се Ема. - Ако знае каквото и да било за Тави, трябва да разберем какво е то. Пусни го.

- Марк - меко каза Кристина и с едно рязко движение Марк се отдръпна от Кийрън и скочи на крака, отстъпвайки назад, докато не се озова съвсем близо до Джулиън. Джулиън, който стискаше ножа си болезнено здраво.

Бавно, мъчително, Кийрън се изправи и се обърна към тях.

Изобщо не приличаше на изящния елфически принц, когото Ема бе видяла за първи път в светилището. Ризата и широкият му панталон бяха изцапани с кръв и разкъсани, лицето му беше насинено. Не се свиваше, нито изглеждаше уплашен, но това като че ли бе проява не толкова на смелост, колкото на безнадеждност: всичко у него, от начина, по който изглеждаше и стоеше, до начина, по който гледаше Марк, говореше, че това е някой, който изобщо не се интересува какво ще го сполети.

Вратата на библиотеката се отвори рязко и Тай и Ливи се втурнаха в библиотеката.

- Нищо не работи - възкликна Ливи. - Нито телефоните, нито компютърът, нито дори радиото...

Тя млъкна рязко, а очите й се разшириха при вида на сцената пред нея: Кийрън, застанал срещу всички.

Кийрън се поклони лекичко.

- Аз съм Кийрън от Дивия лов.

- Един от елфическия конвой? - Ливи премести поглед от Марк към Джулиън. - Един от онези, които бичуваха Ема?

Джулиън кимна.

Тай погледна първо към Марк, а после и към останалите. Лицето му беше бледо и студено.

- Защо все още е жив?

- Знае нещо за Тави - обади се Друзила. - Джулиън, накарай го да ни каже...

Джулиън метна камата си. Тя прелетя покрай Кийрън, достатъчно близо, за да докосне косата му, и се заби в рамката на прозореца зад него.

- Незабавно ще ни кажеш - отсече той с тих, убийствен глас, - всичко, което знаеш за това, къде се намира Октавиан, какво се случва и как да си го върнем. Или кръвта ти ще облее пода на тази библиотека. И преди съм проливал елфическа кръв. Не си мисли, че няма да го направя отново.

Кийрън не наведе очи.

- Не е нужно да ме заплашваш. Макар че, ако ти доставя удоволствие, давай; на мен ми е все едно. Дойдох, за да ви кажа онова, което искате да знаете. Ето защо съм тук. Черната светлина, която видяхте, беше елфическа магия. Целта й бе да изключи всякакви средства за комуникация, така че да не може да поискате съдействие от Клейва или лосанджелиските нефилими. За да не може да потърсите помощ, нито да спасите брат си.

- Бихме могли да намерим уличен автомат - подхвърли Ливи колебливо - или пък телефона на някой ресторант надолу по магистралата.

- Ще откриете, че всички телефони в радиус от няколко километра са повредени. - В гласа на Кийрън се долавяше неотложност. - Умолявам ви да не губите време. Фейд вече отведе брат ви при средоточието на лей-линиите. Мястото, където извършва жертвоприношенията си. Мястото, където възнамерява да го убие. Ако искате да спасите момчето, трябва да вземете оръжия и да тръгнете още сега.

Джулиън отвори вратата на стаята с оръжия.

- Всички да се въоръжат. Ако не сте в бойно облекло, преоблечете се. Диего, Кристина, на източната стена има бойни дрехи. Използвайте тях, така ще бъде по-бързо, отколкото да отидете в стаите си. Вземете които оръжия си поискате. Кийрън, ти стой ето тук. - Той посочи масата в средата на стаята. - Където ще мога да те виждам. Да не си помръднал или следващият нож, който хвърля по теб, няма да пропусне целта си.