Касандра Клеър - Лейди Полунощ

Ема не поглеждаше към Джулиън, не и за повече от миг. Не мислеше, че е в състояние да го направи. Въпреки това съвсем ясно усещаше присъствието му, докато прекосяваше стаята. Той спря от лявата страна на Тай и погледна в бележките му.

- Къде са Тави и Дру? - попита Ема, вземайки най-горното томче от една купчинка книги.

- Тави започна да не го свърта вътре и Дру го заведе на плажа - отвърна Ливи. - Тай смята, че е открил нещо.

- Коя е била тя - обясни Тай. - Нашата лейди Полунощ. Книжката на Тави ми напомни за история, която прочетох в една от книгите с историята на рода ни.

- Но ние вече прегледахме всички томове с историята на Блекторн - каза Джулиън.

Тай го изгледа с превъзходство.

- Прегледахме всичко, датиращо сто години назад. Ала според книжката на Тави лейди Полунощ се влюбила в някого, когото й било забранено да обича.

- Така че ние си зададохме въпроса - какво представлява забранената любов? - намеси се Ливи нетърпеливо. - Искам да кажа, роднини, което е гадно, хора, които са прекалено стари или прекалено млади един за друг, което също е гадно, хора, които са заклети врагове, което не е гадно, а доста тъжно...

- Хора, които харесват „Междузвездни войни", и хора, които харесват „Стар Трек" - допълни Ема. - И така нататък, и така нататък. Накъде биеш, Ливи?

- Или пък парабатай, като Сайлъс Пангборн и Елоиза Рейвънскар - продължи Ливи и Ема начаса съжали, че се беше пошегувала. Изведнъж ужасно ясно почувства точно къде бе застанал Джулиън, колко близо бе до нея, колко бе напрегнат. - Но това не ни се стори особено вероятно. А после ни хрумна - преди Съглашението е било абсолютно забранено да се влюбиш в долноземец. Би било страхотен скандал.

- Така че се заровихме в по-старата история - обади се Тай. - И открихме нещо. Имало е семейство Блекторн, чиято дъщеря се влюбила в магьосник. Канели се да избягат заедно, но семейството й ги заловило. Тя била изпратена при Железните сестри.

- „Родителите й я затворили в железен замък." - Марк беше взел книжката на Тави. - Ето какво означава това.

- Говориш езика на приказките - каза Диего. - В което няма нищо чудно, предполагам.

- А после тя умряла. Как се казвала? - попита Ема.

- Анабел - отвърна Ливи. - Анабел Блекторн.

Джулиън изпусна дъха си.

- Къде се е случило всичко това?

- В Англия - отговори Тай. - Преди двеста години. Преди стихотворението „Анабел Ли" да бъде написано.

- Аз също открих нещо. - Диего извади от вътрешния джоб на якето си малко поувехнал стрък с няколко листа на върха и го сложи върху масата. - Не го докосвайте. - Ливи, която бе протегнала ръка, побърза да я прибере - Това е беладона. Смъртоносно лудо биле. Отровно е само ако бъде глътнато или ако проникне в кръвта, но все пак.

- От средоточието? - предположи Марк. - Забелязах го да расте наоколо.

- Да. Много по-смъртоносно е от обикновената беладона. Предполагам, че именно в него са били потопени стрелите, които купих от Пазара на сенките. - Той се намръщи. -Странното е, че обикновено расте само в Корнуол.

- Момичето, което се влюбило в магьосника - обади се Тай. - Това се случило в Корнуол.

Изведнъж всичко в стаята сякаш стана много ярко и отчетливо, като фотография, дошла на фокус.

- Диего - каза Ема. - От кого купи стрелите? На Пазара?

Диего се намръщи.

- Човек, надарен със Зрението. Мисля, че се казваше Рук...

- Джони Рук. - Очите на Джулиън срещнаха тези на Ема, потъмнели от внезапно осъзнаване.

Тя протегна ръка.

- Дай ми телефона си.

Даваше си сметка, че останалите я гледат любопитно, докато крачеше из стаята, набирайки номера. Той иззвъня няколко пъти, преди да й вдигнат.

-Ало?

- Рук. Обажда се Ема Карстерс.

- Казах ти да не ми звъниш. - Гласът му беше студен. -След онова, което приятелят ти направи на сина ми...

- Ако откажеш да разговаряш с мен сега, можеш да очакваш посещение от Мълчаливите братя - сопна се тя. В гласа й имаше ярост, макар че много малко от нея бе насочена към Рук. Гняв се надигаше в нея като приливна вълна; гняв и чувството, че е била предадена. - Виж, знам, че си продал някакви стрели на приятеля ми. Били са отровени. С отрова, до която има достъп единствено Пазителят на Последователите. - Блъфираше, ала от мълчанието от другата страна на линията разбра, че догадката й беше попаднала в целта. -Каза, че не знаеш кой е той. Излъга ме.

- Не съм те излъгал - отвърна Рук след моментна пауза. -Наистина не знам кой е той.

- Тогава откъде знаеш, че е той?

- Виж, винаги се появяваше в дълги одежди и ръкавици, и качулка, ясно? От него не се виждаше нищо. Каза ми да дестилирам онези листа, да направя съединение, което той да използва. Аз го сторих.