Касандра Клеър - Лейди Полунощ

Неговите ръце се спуснаха към задната част на бедрата й и той я повдигна така, сякаш беше лека като перце. Ема обви пръсти около врата му, вкопчвайки се в него, докато той я притискаше към себе си с една ръка, а с другата събори листовете и тубичките с боя от плота, разчиствайки място, върху което да я сложи.

Тя го притегли към себе си, обвила крака около кръста му. Сега у него нямаше нищо затворено, нищо нерешително, дистанцирано или сдържано, докато целувките им ставаха все по-дълбоки, по-необуздани, по-страстни.

- Кажи ми, че не съм развалил всичко безвъзвратно -промълви той между две целувки. - Държах се като такъв задник на плажа... и когато те видях с Марк в стаята ти...

Ема плъзна ръце надолу към раменете му, широки и силни под допира й. Чувстваше се опиянена от целувки. Ето за какво хората водеха войни, помисли си тя, избиваха се и съсипваха живота си: заради тази възпламеняваща нервните окончания смесица от копнеж и наслада.

- Нищо не правехме...

Ръцете му милваха косата й.

- Знам, че е нелепо. Ала когато ти беше на дванайсет и си падаше по Марк, това бе първият път в живота ми, в който изпитах ревност. Знам, че няма логика, но нещата, които ни плашат най-силно, не можем да ги пропъдим просто така от мислите си. Ако ти и Марк някога... Не мисля, че бих могъл да се съвзема от това.

Нещо в разголената откровеност в гласа му я трогна.

- Всеки си има неща, от които се бои - прошепна тя и се сгуши в прегръдките му. Пръстите й се плъзнаха под ръба на тениската му. - То е част от това, да бъдеш човек.

Очите му се притвориха. Все така заровени в косата й, ръцете му се спуснаха надолу, погалиха я по гърба, а после се обвиха около кръста й и я притеглиха към него. Ема отметна глава назад и замалко да се удари в един от шкафовете; устните му изгаряха ключицата й, кожата му беше гореща под допира й. Изведнъж тя разбра защо хората говореха за страстта като за огън: струваше й се, че двамата са обгърнати от пламъци и горяха като пресъхналите хълмове на Малибу, за да се превърнат в пепел, която щеше да се слее в едно.

- Кажи ми, че ме обичаш, Ема - каза той до шията й. -Дори и да не е вярно.

Тя ахна; как би могъл да смята, как бе възможно да не е разбрал...?

В студиото се разнесе шум от стъпки.

- Джулиън? - Гласът на Ливи долетя през вратата. - Хей, Джулс, къде си?

Ема и Джулиън панически се отдръпнаха един от друг.

И двамата бяха раздърпани, косите им - разрошени, устните им - подпухнали от целувки. Ема нямаше представа как биха могли да обяснят защо са се заключили в личната стаичка на Джулиън.

- Джуууулс! - провикна се Ливи на шега. - Ние сме в библиотеката и Тай ме изпрати да те доведа... - Тя замълча; вероятно се оглеждаше из стаята. - Сериозно, Джулиън, къде си?

Бравата се раздвижи.

Джулиън стоеше като вкаменен. Бравата отново се разклати, вратата изхлопа.

Ема се напрегна.

Разнесе се въздишка и бравата престана да се движи. Чу се звук от отдалечаващи се стъпки, а после вратата на студиото се затвори.

Ема погледна към Джулиън. Струваше й се, че кръвта й бе замръзнала, а после изведнъж се бе разтопила; тя туптеше във вените й като придошъл пролетен поток.

Джулиън я улови и я прегърна страстно, пръстите му с изгризани нокти се впиха в раменете й. Стисна я толкова силно, че тя почти не можеше да диша.

А после я пусна. Направи го с огромно усилие, сякаш умираше от глад и бе принуден да се откаже от последния си залък. Ала го направи.

- Най-добре ще е да вървим - каза той.

Когато се върна в стаята си, Ема си взе душ и се преоблече възможно най-бързо. Нахлузи чифт дънки и потръпна, когато тениската й докосна превръзките на гърба й, докато я навличаше. Скоро щеше да има нужда от нови превръзки, както и от още едно иратце.

Прекрачи прага и установи, че в коридора вече има някой.

- Ема. - Марк се отдръпна от стената, на която се беше облегнал. Звучеше уморено. - Джулиън каза, че си добре. Аз... толкова съжалявам.

- Вината не е твоя, Марк.

- Напротив. Вярвах на Кийрън.

- Вярвал си му, понеже си го обичал.

Той я погледна изненадано. Имаше странен вид, и то но само заради очите си: сякаш някой бе бръкнал в душата му и бе разтърсил из основи онова, в което вярваше. Тя все още чуваше виковете му, докато Ярлат бичуваше първо Джулиън, а после и нея.

- Толкова ли беше очевидно?

- Гледаше го така, както... - Както аз гледам Джулиън. - Както гледаме онзи, когото обичаме. Съжалявам, че не се досетих по-рано. Мислех си, че ти... - Харесваш Кристина може би? Кийрън определено ревнуваше от нея. - ...си падаш по момичета - довърши тя. - Друг път ще знам да не си правя прибързани заключения.