Касандра Клеър - Лейди Полунощ

- Така е - отвърна той. - Харесвам момичета.

- 0! Значи, си бисексуален?

- Така му казваха, когато проверих за последно. - За миг по лицето му пробяга развеселено изражение. - В царството на феите няма истински дума за тези неща, така че...

Ема потръпна.

- Ето че пак направих прибързано заключение и пак трябва да ти се извиня.

- Няма нищо. И си права за Кийрън. Много дълго време той беше единственото, което имах.

- Не знам дали това има значение за теб, но той наистина те обича - каза Ема. - Прочетох го по лицето му. Не мисля, че е очаквал който и да било от нас да бъде наранен. Според мен е смятал, че ще те вземат обратно в царството на феите и двамата отново ще бъдете заедно. Никога не би помислил да...

Ала в този миг споменът за това, как камшикът се стоварва не само върху нейния гръб, но и върху този на Джулиън, накара гърлото й да се свие.

- Ема. В деня, в който бях отведен от Дивия лов, последното, което казах на Джулиън, бе да остане с теб. Мислех си за теб дори когато бях далеч от тук, като за деликатно, дребничко създание с руси плитки. Даже тогава знаех, че ако с теб се случи нещо, сърцето на Джулиън ще бъде разбито.

Ема почувства как нейното собствено сърце прескочи един удар, ала ако Марк бе имал нещо по-особено предвид, говорейки за разбити сърца, не стана ясно.

- Днес ти го защити - продължи той. - Понесе ударите, предназначени за него. Не беше лесно да гледам какво ти причиниха. От дъното на душата ми се ще аз да бях на твоето място. Ала разбирам защо брат ми искаше да ме защити. И съм ти благодарен, задето ти го защити на свой ред.

Ема си пое дъх, преглъщайки буцата в гърлото си.

- Трябваше да го направя.

- Винаги ще съм ти задължен - каза Марк и гласът му бе гласът на елфически принц, чиито обещания бяха повече от обещания. - Каквото и да поискаш, аз ще ти го дам.

- Това е сериозно обещание. Не е нужно...

- Искам да го направя - заяви той решително.

След миг Ема кимна и странният момент отмина. Марк елфът отново се превърна в Марк Блекторн, който се зае да й разкаже за напредъка в разследването, докато двамата отиваха да се присъединят към останалите. За да скрият от чичо Артър какво се бе случило с Ема и елфическите пратеници, Джулиън бе уредил Артър да се срещне с Анселм Найтшейд в пицарията на „Крос Крийк Роуд". Найтшейд беше изпратил кола, която да го вземе, обещавайки, че и двамата ще се върнат, когато падне нощ.

Останалите от семейството бяха в библиотеката. Бяха преровили купища книги в търсене на информация за лейди Полунощ.

- Намериха ли нещо? - попита Ема.

- Не съм сигурен. Тъкмо бях тръгнал към библиотеката, когато господин Сексапил се появи и каза, че имал информация.

- Леле! - Ема вдигна ръка. - Господин Сексапил?

- Съвършения Диего - изръмжа Марк.

- Окей, виж, знам, че съвсем наскоро се върна от царството на елфите, но тук, в света на хората, господин Сексапил не е обида.

Марк нямаше възможност да отговори - бяха стигнали до библиотеката. В мига, в който прекрачиха прага, Ема за-малко да бъде повалена от една фигура, втурнала се към нея, за да я прегърне решително - беше Ливи, която начаса избухна в сълзи.

- Ауууу. - Ема се огледа наоколо. Цялата стая бе отрупана с купища листове и камари книги. - Лив, внимавай с превръзките.

- Не мога да повярвам, че си оставила онези елфи да те бичуват, о, мразя ги, мразя Дворовете, ще ги убия до един...

- „Оставила" не е най-точната дума - отвърна Ема. - Как то и да е, добре съм. Не беше много страшно. Дори не боля чак толкова.

- Ама че лъжкиня! - Кристина се показа иззад една купчина книги; Диего беше до нея. „Интересно", помисли си Ема. -Постъпката ти е била много героична, но и много глупава.

Диего погледна Ема със сериозни кафяви очи.

- Ако знаех какво ще стане, щях да остана и да поискам аз да бъда бичуван. Аз съм по-мускулест и едър от теб и вероятно бих го понесъл по-добре.

- Аз го понесох достатъчно добре - заяви Ема подразнено. - Но благодаря, задето ми напомни, че си огромен здравеняк. Иначе можех да го забравя.

- 0, престанете! - Кристина се впусна в порой от испански думи.

Ема вдигна ръце.

- Кристина, карай по-бавно.

- Нима ще помогне? - попита Диего. - Говориш ли испански?

- Не много - отвърна Ема и той се поусмихна.

- В такъв случай знай, че тя тъкмо ни хвалеше.

- Знам, че не бяха никакви похвали - каза Ема, ала в този миг вратата се отвори.

Беше Джулиън и начаса на всички бе възложено да помогнат с пренасянето на книги до масата и преглеждането на документи. Тай седеше начело на масата, сякаш оглавяваше заседание. Не се усмихна на Ема, не съвсем, но й хвърли страничен поглед който, знаеше тя, бе израз на привързаност, преди отново да насочи вниманието си към онова, което правеше.