Касандра Клеър - Лейди Полунощ

- Какъв драматичен момент? Защо ме доведе тук, когато искам да взема душ и да си сменя дрехите? Освен това се нуждая от кафе.

- Ти винаги се нуждаеш от кафе - заяви Ема и пое по коридора към другото крило на Института.

Кристина измърмори нещо неодобрително на испански, но въпреки това я последва - очевидно любопитството й беше по-силно. Ема се обърна с лице към нея и тръгна заднешком, превръщайки се в екскурзовод.

- И така. По-голямата част от семейството е в южното крило - започна тя. - Първа спирка: стаята на Тави.

Стаята на Октавиан Блекторн беше отворена - едва седемгодишен, той не държеше на личното си пространство. Ема надникна вътре и Кристина направи същото с озадачено изражение на лицето. В стаята имаше малко легло със завивка на ярки райета, къща за игра, висока почти колкото Ема, и палатка, пълна с книги и играчки.

- Тави има кошмари - обясни тя. - Понякога Джулиън идва и спи в палатката заедно с него.

Кристина се усмихна.

- Майка ми правеше същото с мен, когато бях малка.

Следващата стая бе на Друзила. Дру бе на тринайсет години и обсебена от филмите на ужасите. Подът беше осеян с книги за тях и за серийни убийци. Стените бяха черни, афиши за стари хорър филми закриваха прозорците.

- Дру обожава филмите на ужасите - обясни Ема. - Всичко, съдържащо думите „кръв", „ужас" или „абитуриентски бал". Чудя се защо ли се нарича така...

- Идва от латински. Означава „някой, който си тръгва" -отвърна Кристина.

- Как така знаеш английски по-добре от мен?

- Това не беше английски - изтъкна Кристина, докато Ема продължаваше надолу по коридора. - А латински.

- Стаите на близнаците са една срещу друга. - Ема махна към две затворени врати. - Тази е на Ливи. - Тя отвори едната, разкривайки чиста и красиво обзаведена спалня. Някой артистично бе покрил таблата на леглото с причудлива материя, украсена с десен на чаши за чай. Ярки дрънкулки висяха от паравани, заковани за стената. Книги за компютри и програмиране бяха подредени грижливо до леглото.

- Програмиране - възкликна Кристина. - Да не би да обича компютрите?

- И тя, и Тай - отвърна Ема. - Тай обича компютрите, харесва му начинът, по който те организират информацията, така че да може да я анализира, но не го бива особено в математиката. Ливи е по тази част и двамата са добър екип.

Следващата стая бе тази на Тай.

- Тиберий Нерон Блекторн - каза Ема. - Смятам, че родителите му са се поизсилили с името. То е, като да наречеш някого Великолепно копеле.

Кристина се изкиска. Стаята на Тай беше спретната, с книги, подредени не по азбучен ред, а по цветове. Любимите цветове на Тай (синьо, златно, зелено] бяха в предната част на стаята и близо до леглото. За тези, които не харесваше (оранжево и лилаво] оставаха някое и друго ъгълче и местата около прозореца. За някой друг тази подредба може би изглеждаше напълно хаотична, ала Ема знаеше, че Тай е напълно сигурен къде се намира всяка от книгите му.

На нощното шкафче лежаха най-най-любимите му книги -разказите за Шерлок Холмс на Артър Конан Дойл. До тях имаше купчинка малки играчки. Джулиън ги беше направил за Тай преди доста години, когато бе открил, че да стиска нещо в ръката си, го успокоява и му помага да се съсредоточи. Имаше подскачаща топка, изработена от телени четки за почистване на канали, и черно пластмасово кубче, чиито части можеха да се въртят и да образуват различни фигури.

Кристина хвърли поглед към развеселено-разнеженото изражение на приятелката си.

- И преди си ми говорила за Тиберий. Той е този, който обича животните.

Ема кимна.

- Непрекъснато е навън и досажда на гущери и катерици. - Тя махна с ръка към пустинята, която се бе ширнала зад Института - недокосната земя, без къщи и човешко присъствие, която се простираше до планините, разделящи плажа от долината Сан Фернандо. - Надявам се, че си изкарва добре в Англия, събирайки попови лъжички, гущерчета, жаби в дупка...

- Това е ястие 5!

- Не може да бъде. - Ема отново пое по коридора.

- Солен пудинг е! - настоя Кристина, докато Ема отваряше следващата врата.

Стаята зад нея бе боядисана в почти същото синьо като небето и океана навън. През деня тя изглеждаше като част от тях, рееща се в синьо безбрежие. Стените бяха покрити със сложни мотиви, а върху тази, която гледаше към пустинята, имаше рисунка на замък, обрасъл в бодили. Обронил глава, един принц яздеше към него с пречупен меч в ръка.

- La bella durmiente - каза Кристина. Спящата красавица. -Нe си спомням обаче приказката да беше толкова тъжна, а Принцът - така съкрушен. - Тя погледна към Ема. - Джулиън тъжно момче ли е?