Касандра Клеър - Лейди Полунощ

3

Баба (исп.). - Б. пр.

- Джулиън го нарича Стена на лудостта – каза Ема.

Двете с Кристина стояха пред широко отворената врата на дрешника в нейната стая. В него нямаше никакви дрехи. Облеклото на Ема, което се състоеше главно от рокли и дънки, които си беше купувала в магазини за дрехи втора употреба в Силвър Лейк и Санта Моника, висяха в гардероба й или бяха сгънати в чекмеджетата на скрина. Стените на дрешника в синята й стая (рисунката на една от стените в спалнята й, изобразяваща лястовици, прелитащи над кулите на един замък, беше дело на Джулиън - беше я направил, когато Ема за първи път се нанесе в стаята, и бе алюзия за символа на семейство Карстерс) бяха покрити с фотографии, изрезки от вестници и бележки, написани със стегнатия почерк на Ема.

- Използвала съм различни цветове за различните категории - обясни тя, посочвайки бележките. - Истории от мунданските вестници, проучвания на магии и на различни демонски езици, неща, които съм успяла да измъкна от Даяна през годините... Всичко, свързано със смъртта на родителите ми, което съм могла да открия.

Кристина дойде по-близо, за да разгледа, а после изведнъж се обърна към нея.

- Някои от тези ми приличат на официални документи на Клейва.

- Така е - потвърди Ема. - Откраднах ги от кабинета на консула в Идрис, когато бях на дванайсет.

- Откраднала си от Джия Пенхалоу?

Кристина изглеждаше ужасена и Ема си помисли, че едва ли може да я вини. Консулът беше най-високопоставеният служител в Клейва - единствено инквизиторът се доближа-маше до него по власт и влияние.

- Откъде другаде бих могла да взема снимки на телата на родителите ми? - Ема си свали якето и го метна върху леглото. Отдолу носеше блузка без ръкави. Бризът, повяващ отвън, разхлаждаше голите й ръце.

- Е, снимките, които направих днес, къде ще ги сложиш?

Кристина й подаде все още неизсъхналите фотографии - първата им работа, след като се прибраха в Института, бе да разпечатат двете най-ясни снимки на трупа в уличката. Ема се приведе и внимателно ги забоде до снимките на телата на родителите си, които беше задигнала от Клейва, потъмнели от времето и извити по краищата.

След това се отдръпна лекичко и започна да мести поглед между тях. Символите бяха грозни и заострени и бе трудно да се съсредоточи върху тях - те сякаш се съпротивляваха на погледа. Не бяха успели да ги свържат с никой демонски език, ала Ема имаше чувството, че не биха могли да бъдат плод на човешки ум.

- Е, а сега какво? - попита Кристина. - Искам да кажа, каква ще бъде следващата ти стъпка?

- Ще видя какво ще каже Даяна утре. Дали е открила нещо. Дали Мълчаливите братя знаят за убийствата, за които спомена Рук. Ако не знаят, отново ще отида на Пазара на сенките. Ще събера колкото пари мога или пък ще дължа услуга на Джони Рук - не ме е грижа. Ако някой убива хора и покрива труповете им с тези символи, това означава, че не Себастиан Моргенстърн е убил родителите ми преди пет години. Означава, че съм права и че зад смъртта им се крие нещо друго.

- Може и да не означава точно това, Ема - меко възрази Кристина.

- Аз съм една от малцината, видели нападението на Себастиан над Института и оцелели. - Това бе едновременно един от най-ярките й спомени и неясно петно в паметта й: спомняше си как бе грабнала бебето Тави и следвана от Дру, го бе понесла през Института, докато тъмните воини на Себастиан виеха; помнеше гледката на Себастиан, с бялата му коса и мъртви черни демонски очи, помнеше кръвта и Марк, помнеше Джулиън, който я чакаше. - Видях го. Видях лицето му, очите му, когато ме погледна. Не казвам, че не би могъл да убие родителите ми. Той би могъл да убие всеки, изпречил се на пътя му. Ала не мисля, че би се хабил. - Очите й запариха. - Трябват ми просто още доказателства. Да убедя Клейва. Защото, докато вината за станалото се приписва на Себастиан, то истинският убиец, онзи, който наистина е отговорен, няма да бъде наказан. А не мисля, че съм в състояние да го понеса.

- Ема. - Кристина я докосна леко по ръката. - Знаеш, че вярвам, че Ангелът има план за нас. И ще ти помогна с всичко, с което мога.

Ема действително го знаеше. За мнозина ловци на сенки Ангелът, създал расата на нефилимите, бе просто далечна фигура. За Кристина той беше живо присъствие. Около шията си тя носеше медальон, вречен на Ангела. Върху лицевата му част беше гравиран образът на Разиел, а върху обратната имаше думи на латински: „Благословен да бъде Ангелът, моята канара, който учи ръцете ми да воюват, пръстите ми да се бият" 4. Кристина често докосваше медальона си - за да й вдъхне сила преди изпит, преди битка. В много отношения Ема завиждаше на Кристина за вярата й. Понякога й се струваше, че единственото, в което самата тя вярва, са отмъщението и Джулиън.