Касандра Клеър - Лейди Полунощ

Даяна изпусна дъха си.

- Ема, сигурна ли си?

Ема преглътна един гневен отговор. Разбираше защо Даяна й задава този въпрос. През годините бяха попадали на толкова фалшиви следи, толкова много пъти Ема бе решавала, че е открила улика или превод на символите, или пък някаква история в мундански вестник... и всеки път се бе оказвало, че греши.

- Просто не искам да храниш фалшива надежда - добави Даяна.

- Знам - отвърна Ема. - Ала не бива да го пренебрегна. Не мога да го пренебрегна. Ти ми вярваш. Ти винаги си ми вярвала, нали?

- Че не Себастиан Моргенстърн уби родителите ти? 0, миличка, знаеш, че ти вярвам. - Даяна я потупа лекичко по рамото. - Просто не искам да бъдеш наранена, пък и Джулиън го няма...

Ема я зачака да продължи.

- Ами Джулиън го няма и е по-лесно да бъдеш наранена. Парабатаите смекчават болката на другия. Знам, че си силна, така е, ала това е нещо, което те поряза много дълбоко, когато беше още дете. Става ли дума за нещо, свързано с родителите, реагира дванайсетгодишната, а не почти порасналата Ема. - Даяна потръпна и докосна слепоочието си. -Брат Енох ме вика - обясни тя. Мълчаливите братя можеха да общуват с ловците на сенки посредством телепатични съобщения, които чуваха единствено те, макар че, ако се наложеше, можеха да предават мислите си на цели групи. - Можеш ли да се върнеш в Института?

- Мога, но ако е възможно отново да видя тялото...

- Мълчаливите братя не са съгласни - твърдо заяви Даяна. - Ще открия каквото мога и ще го споделя с теб. Става ли?

Ема кимна неохотно.

- Става.

Даяна се отправи към Мълчаливите братя, разменяйки пътьом няколко думи с Кристина. Докато Ема стигне до пикапа, Кристина се присъедини към нея и двете се качиха мълчаливо. В продължение на един миг Ема остана да си седи, изцедена, а ключовете се поклащаха от ръката й. В огледалото за обратно виждане уличката се разкриваше пред нея, осветена от мощните фарове на колата. Даяна се движеше между облечените в бледи роби Братя. Прашецът по земята беше бял на ярката светлина.

- Добре ли си? - попита Кристина и Ема се обърна към нея.

- Трябва да ми кажеш какво видя - примоли се тя. - Беше близо до тялото. Чу ли Даяна да казва нещо на Братята? Наистина ли са същите символи?

- Не е нужно да ти казвам - отвърна Кристина.

- Аз... - Ема не довърши. Чувстваше се съкрушена. Беше объркала целия план за нощта, изгубила бе елфа престъпник, пропиляла бе възможността да огледа тялото и вероятно бе наранила чувствата на Кристина. - Знам, че не е нужно. Наистина съжалявам, Кристина. Не исках да ти навлека неприятности. Просто...

- Не казах това. - Кристина затършува в джоба си. - Казах, че не е нужно да ти казвам, защото мога да ти покажа. Ето. Разгледай ги.

Тя й протегна телефона си и сърцето на Ема подскочи -Кристина прехвърляше снимките, които беше направила на тялото и Братята, на уличката, на кръвта. На всичко.

- Кристина, обичам те - заяви Ема. - Готова съм да се оженя за теб .Да се оженя за теб.

Кристина се изкиска.

- Забрави ли, че майка ми вече е избрала за кого ще се омъжа? Само си представи какво ще каже, ако доведа теб.

- Не вярваш, че ще ме хареса повече от Съвършения Диего?

- Вярвам, че писъците й ще се чуят чак в Идрис.

Ема се разсмя. По тялото й се разля облекчение. Ето че все пак разполагаха с нещо. Улика, както би казал Тиберий.

Как само й липсваше Тай, помисли си тя и посегна да запали двигателя.

- Наистина ли каза на елфа, че ти скъса с Камерън, а не обратното? - попита Кристина.

- Моля ти се, недей да ми напомняш. Никак не се гордея с това.

Кристина изсумтя. Беше крайно неизискано.

- Можеш ли да дойдеш в стаята ми, когато се приберем? -попита Ема, докато включваше фаровете. - Искам да ти покажа нещо.

Кристина се намръщи.

- Не е някое странно родилно петно или брадавица, нали? Моята abuela 3 веднъж каза, че иска да ми покаже нещо и то се оказа брадавица на...

- Не е брадавица! - Докато излизаше от уличката и се сливаше с трафика, Ема почувства как по вените й плъзва тревога. Обикновено се чувстваше изтощена след битка, когато адреналинът се отцедеше от тялото й.

Сега обаче се канеше да покаже на Кристина нещо, което никой друг освен Джулиън не беше виждал. Нещо, с което тя самата не се гордееше. Невъзможно бе да не се чуди как ще реагира Кристина.

1

Джакаранда - тропическо и субтропическо дърво с красиви лилави цветове. - Б. пр.

2

Приятелка (исп.). - Б. пр.