Касандра Клеър - Лейди Полунощ

Ема се отскубна, обърна се и изкачи стъпалата на Института на бегом.

Десет минути по-късно Ема стоеше пред бюрото на Даяна, а косата й, все още мокра от душа, капеше върху излъсканите плочки на пода.

Въпреки че не живееше в Института, Даяна имаше кабинет тук - удобна ъглова стая, с изглед към планините. Ема ги виждаше да се издигат в полумрака, потънали в сини сенки от шубраците, с които бяха обрасли. Навън бе започнало да вали и по стъклата се процеждаха вадички.

Офисът беше обзаведен скромно. Върху бюрото имаше снимка на висок мъж, прегърнал през раменете малко момиченце, което много приличаше на Даяна. Стояха пред магазин, върху чиято табелка пишеше „Стрелата на Даяна".

На перваза имаше цветя, които Даяна бе сложила, за да разведрят помещението. Скръстила ръце върху бюрото, тя се вгледа спокойно в Ема.

- Снощи ме излъга.

- Не съм - възрази Ема. - Не съвсем. Аз...

- Не ми казвай, че просто си пропуснала - прекъсна я Даяна. - Не си толкова глупава.

- Какво ти каза Джони Рук? - попита Ема и начаса съжали за това, когато лицето на Даяна потъмня.

- Защо ти не ми кажеш? Всъщност защо не ми кажеш какво си направила и какво наказание заслужаваш. Струва ли ти се справедливо?

Ема скръсти предизвикателно ръце на гърдите си. Мразеше, когато я хванат, а Даяна страшно я биваше в това. Тя бе умна, което обикновено беше страхотно, но не и когато беше ядосана.

В момента имаше две възможности: да изрече на глас онова, заради което според нея й беше ядосана Даяна, рискувайки да разкрие повече, отколкото Даяна бе научила, или пък да си замълчи, рискувайки да я разгневи още повече. След моментно обмисляне заяви:

- Заслужавам да ми наредят да се грижа за няколко котенца. Знаеш колко жестоки могат да бъдат котенцата, с острите им малки нокти и ужасно държание.

- И като стана дума за ужасно държание - каза Даяна, играейки си лениво с един молив. - Отишла си на Пазара на сенките, нарушавайки съвсем ясните правила. Разговаряла си с Джони Рук и той ти е казал, че край бар „Саркофаг" ще бъде захвърлен труп, който може би е свързан със смъртта на родителите ти. Не си била там случайно. Не си била на дежурство.

- Платих му, за да не казва на никого - измърмори Ема. -Имах му доверие!

Даяна метна молива на бюрото.

- Ема, този човек е известен като Мошеника Рук. Всъщност той е не просто мошеник, той е под наблюдение на Клейва, защото работи с елфи без позволение. На всеки долноземец или мундан, който си сътрудничи тайно с феите, се забранява да работи с ловците на сенки и губи правото си на каквато и да било защита, и ти го знаеш.

Ема вдигна ръце.

- Ала това са едни от най-полезните хора! Да прекъснем всякакви връзки с тях, не е от полза за Клейва и вреди на ловците на сенки!

Даяна поклати глава.

- Правилата неслучайно са правила. За да бъдеш ловец на сенки, добър ловец на сенки, не е достатъчно само да тренираш по четиринайсет часа на ден и да знаеш шейсет и пет различни начина да убиеш някого с щипки за сервиране на салата.

- Шейсет и седем - поправи я Ема автоматично. - Даяна, наистина съжалявам, особено за това, че въвлякох и Кристина. Вината не е нейна.

- 0, това ми е ясно.

Даяна все така се мръщеше и Ема се хвърли с главата напред.

- Снощи ти каза, че ми вярваш. За това, че не Себастиан е убил родителите ми. За това, че става дума за нещо повече. Че смъртта им не е просто... просто Себастиан, опитващ се да премахне колкото се може повече нефилими. Смъртта им означава нещо...

- Смъртта на всекиго означава нещо - рязко отвърна Данна и прокара ръка над очите си. - Снощи разговарях с Мълчаливите братя и открих какво знаят. И господи, повтарях си, че би трябвало да те излъжа... цял ден се боря с това...

- Моля те - прошепна Ема. - Моля те, не ме лъжи.

- Ала не мога да го направя. Спомням си, когато пристигнах тук за първи път и ти беше това малко, дванайсетгодишно момиченце, напълно съсипано. Беше изгубила всичко. Единственото, което те крепеше, беше Джулиън и нуждата ти от отмъщение. Нуждата не Себастиан да е отговорен за смъртта на родителите ти, защото, ако беше той, как би могла да го накажеш? - Даяна си пое дълбоко дъх. - Джони Рук ти е казал, че има вълна от убийства, и е прав. Общо дванайсет, в това число снощното. Убиецът не е оставил никакви следи. Никоя от жертвите не е била идентифицирана - зъбите им са избити, портфейлите им ги няма, пръстовите им отпечатъци са изтрити.

- И Мълчаливите братя не са знаели за това? Клейвът, Съветът...?