Касандра Клеър - Лейди Полунощ

Ливи се отскубна от Ема и отиде да поздрави учителката си. В продължение на няколко мига се възцари суматохата на посрещането - въпроси и поздрави, и прегръдки. Тави се бе събудил и се луташе сънливо наоколо, подръпвайки ту този, ту онзи за ръкава. Ема разроши косата му.

Твоите люде ще бъдат мои люде. Семейството на Джулиън бе станало и нейно, когато двамата дадоха парабатайската клетва. В това отношение то бе почти като брак.

Ема погледна към Джулиън. Той наблюдаваше семейството си с напрегнато изражение. Сякаш бе забравил за придъствието й. И в този миг умът й като че ли се събуди изведнъж и й връчи списък с всички начини, по които той й се струваше различен.

Винаги носеше косата си в къса и практична прическа, ала в Англия трябва да бе забравил да я подстриже и тя бе израснала в гъстите, изобилни къдрици на семейство Блекторн, които се спускаха под ушите му. Беше загорял, а очите му, които Ема познаваше толкова добре, внезапно й се сториха едновременно по-светли и по-тъмни, с наситения синьозелен цвят на океанска вода цяла миля под повърхността. Формата на лицето му също се беше променила, придобила бе по-зрели черти, изгубила бе мекотата на детството, разкривайки чистите линии на челюстта му, завършващи в леко заострена брадичка и наподобяващи очертанията на ключицата му с формата на крила, която се виждаше под яката на тениската му.

Ема извърна поглед. За нейна изненада, сърцето й биеше забързано, сякаш бе притеснена. Развълнувана, тя коленичи, за да прегърне Тави.

- Изгубил си си няколко зъба - каза му, когато той й се усмихна широко. - Много невнимателно от твоя страна.

- Дру твърди, че феите ги крадат, докато спиш.

- То е, защото аз й го казах. - Ема се изправи и в този миг усети леко докосване по ръката.

Беше Джулиън. С един пръст той започна да чертае думи върху кожата й - нещо, което двамата бяха правили цял живот, още откакто бяха осъзнали, че имат нужда от начин, по който да общуват безмълвно по време на скучни уроци или когато около тях има възрастни.

Д-О-Б-Р-Е Л-И С-И?

Тя кимна. Гледаше я с лека загриженост, което беше облекчение, защото й беше познато. Наистина ли бе толкова различен? Не беше чак толкова слаб, по-мускулест отпреди, макар и по един строен, жилест начин. Приличаше на плувците, на които Ема открай време се възхищаваше заради стегнатата им красота. За сметка на това все още носеше същите гривни от кожа, мидени черупки и морско стъкло. Ръцете му все така бяха изпоцапани с боя. Все още си беше Джулиън.

- Всички сте с тен - тъкмо казваше Даяна. - Как така сте загорели толкова? Аз си мислех, че в Англия непрекъснато вали.

- Аз не съм загорял - отбеляза Тиберий и действително беше така. Тай ненавиждаше слънцето. Когато ходеха на плажа, той обикновено можеше да бъде открит под ужасяващо голям чадър, забил нос в някоя детективска история.

- Пралеля Марджъри ни караше по цял ден да тренираме навън - обясни Ливи. - Е, не и Тави. Него го държеше вкъщи и го тъпчеше със сладко от къпини.

- А Тиберий се криеше - обади се Друзила. - В плевнята.

- Не беше криене - възрази Тай. - А стратегическо отстъпление.

- Беше си криене - настоя Дру и кръглото й лице се смръщи. Плитките й стърчаха от двете страни на главата й като на Пипи Дългото чорапче. Ема подръпна закачливо едната.

- Недей да се караш с брат си - каза Джулиън и се обърна към Тай. - Недей да се караш със сестра си. И двамата сте изморени.

- Какво общо има умората с карането? - попита Тай.

- Джулиън има предвид, че всички трябва да си лягате -обясни Даяна.

- Едва осем часът е - възрази Ема.

- Те току-що пристигнаха - напомни й Даяна. Тави се беше свил на кълбо на пода и спеше в светлината от една лампа, досущ като някоя котка. - В Англия е много по-късно.

Ливи пристъпи и нежно вдигна Тави на ръце. Главата му се полюшна и се отпусна на шията й.

- Аз ще го сложа да си легне.

Джулиън срещна очите на Даяна за миг.

- Благодаря, Ливи. Аз ще отида да съобщя на чичо Артър, че всички се прибрахме благополучно. - Огледа се наоколо и въздъхна. - Ще се оправим с багажа на сутринта. Всички по леглата.

Ливи измърмори нещо, но Ема не я чу. Беше озадачена. Повече от озадачена дори. Въпреки че Джулиън беше отговарял на съобщенията и обажданията й кратко и неутрално, тя не бе подготвена за един Джулиън, който изглеждаше така различен. Искаше да я гледа така, както я бе гледал винаги, с усмивката, запазена единствено за нея.

Даяна тъкмо се сбогуваше с всички, прибирайки ключовете в чантата си. Възползвайки се от това, Ема се пресегна и написа няколко думи върху кожата на Джулиън.