Касандра Клеър - Лейди Полунощ

- И то е?

- Най-добрият ловец на сенки в своето поколение - отвърна Даяна. - Никога не съм срещала някого, който да тренира и да се бие като теб. И именно затова не искам да те видя как пропиляваш възможностите си в преследване на нещо, което няма да излекува раните ти.

„Да пропилея възможностите си?" Даяна не знаеше, не разбираше. Никой от семейството й не бе загинал в Тъмната война. А родителите на Ема не бяха паднали в битка; те бяха убити - измъчвани, обезобразени и убити. Навярно викайки я в тези последни мигове, мимолетни, дълги или пък безкрайни, между живота и смъртта.

На вратата се почука рязко и тя се отвори, за да пропусне Кристина. Беше облечена с дънки и пуловер и беше порозовяла, сякаш се срамуваше, че ги прекъсва.

- Семейство Блекторн - каза тя. - Тук са.

Ема в миг забрави какво се канеше да каже на Даяна и се бърна към вратата.

- Какво? Та те трябваше да се приберат чак утре!

Кристина сви безпомощно рамене.

- Възможно е някое друго многобройно семейство току-що да е отворило Портал в преддверието.

Ема сложи ръка на сърцето си. Кристина имаше право, усещаше го: тъпата болка, спотаила се зад ребрата й, откакто Джулиън бе заминал, изведнъж се бе оправила и влошила едновременно - по-малко мъчителна и по-прилична на пеперуда, пърхаща трескаво под сърцето й.

Тя изскочи от кабинета, а босите й стъпала шляпаха по полирания дървен под на коридора. Стигна до стълбите и се спусна по тях, вземайки по две стъпала наведнъж, завивайки рязко на площадките. Вече можеше да чуе гласове. Стори й се, че долавя високият мек глас на Дру да се издига въпросително и Ливи, която му отговаряше.

И ето че се озова там, на балкона, издигащ се над преддверието. Мястото бе обляно в светлината на безброй завихрени цветове, остатъци от угасващия Портал. В средата на стаята стояха семейство Блекторн: Джулиън се извисяваше над петнайсетгодишните близнаци, Ливи и Тай. До тях беше Друзила, уловила за ръка Тави, най-малкия от семейството. Той като че ли спеше прав, облегнал къдрокосата си главичка на Дру и затворил очи.

- Върнахте се! - извика Ема и всички вдигнаха очи към нея.

Членовете на семейство Блекторн открай време много си приличаха - всички имаха една и съща вълниста тъмнокестенява коса с цвета на горчив шоколад и едни и същи синьо-зелени очи. Макар че Тай, със сивите си очи, слабичка фигура и разрошена черна коса, изглеждаше така, сякаш бе дошъл от някой друг клон на семейството.

Дру и Ливи се усмихваха, в сериозното кимване на Тай се съдържаше радушен поздрав, ала Ема виждаше само Джулиън. Когато той вдигна очи към нея, тя почувства парабатайската руна на дясната й ръка да тупти.

Спусна се тичешком по стълбите. Джулиън тъкмо се навеждаше, за да каже нещо на Дру, а после се обърна и направи няколко крачки към нея. Изпълваше погледа й, той бе всичко, което виждаше. Не само такъв, какъвто беше сега, крачещ към нея по пода, украсен с образа на Ангела, но и Джулиън, който й подаваше серафимските ками, които бе кръстил; Джулиън, който винаги й даваше одеялото, когато в колата беше студено; Джулиън, застанал срещу нея в Града на тишината с белите и златните пламъци на огъня между тях, докато двамата изричаха парабатайската си клетва.

Сблъскаха се в средата на преддверието и Ема обви ръце около него.

- Джулс - каза тя, ала звукът бе приглушен от рамото му, когато той отвърна на прегръдката й. Докато вдъхваше уханието му, което познаваше така добре - карамфил, сапун, сол - парабатайската клетва отекна в ума й.

Гдето идеш ти, и аз ще ида...

За миг ръцете му я стиснаха толкова здраво, че й беше трудно да диша. А после той я пусна и отстъпи назад.

Ема залитна. Не беше очаквала нито толкова силна прегръдка, нито толкова бързо отдръпване.

Джулиън изглеждаше различен и умът й не можеше да го обхване напълно.

- Мислех, че ще си дойдете утре. - Опита се да улови погледа му, да го накара да отвърне на сърдечната й усмивка. Вместо това той гледаше към братята и сестрите си, сякаш ги броеше, за да се увери, че всички са тук.

- Малкълм дойде по-рано - обясни той през рамо. - Изведнъж се появи в кухнята на пралеля Марджъри по пижама. Каза, че бил забравил за часовата разлика. Тя опищя къщата.

Ема усети как напрежението в гърдите й отслабва. Малкълм Фейд, върховният магьосник на Лос Анджелис, бе семеен приятел и ексцентричността му открай време бе повод за шеги между нея и Джулс.

- А после, без да иска, отвори Портал в Лондон, вместо тук - оповести Ливи и се втурна да прегърне Ема. - И трябваше да намерим някой, който да ни отвори друг Портал... Даяна!