Касандра Клеър - Лейди Полунощ

- Само че не знам кога отново ще те видя - продължи той. - Двамата с Теса трябва да открием нещо. Нещо важно. - Той се поколеба. - Издирването ще бъде опасно, ала намерим ли го веднъж, бих искал отново да стана част от живота ти. Нещо като чичо. - Той ù се усмихна лекичко. - Ако щеш, вярвай, аз имам голям опит в това, да бъда чичо.

Гледаше я право в очите и макар между двамата да нямаше физическа прилика, в този миг ù напомни за баща ù, за спокойния му поглед и добро лице.

- Много бих се радвала - отвърна Ема. - Може ли да те попитам още нещо?

Той кимна, изражението му беше сериозно. Не беше трудно да си го представи като чичо: сякаш бе съвсем млад, ала у него се долавяше една спокойна увереност, която го караше да изглежда без възраст, като елф или магьосник.

-Да?

- Ти ли ми изпрати котарака си?

- Чърч? - Той се засмя. - Да. Грижи ли се за теб? Донесе ли ти подаръците, които ти изпратих?

- Раковините и морското стъкло? - Ема кимна. - Гривната, която Джулиън носи, е направена от морското стъкло, което ми донесе Чърч.

Смехът на Джем се превърна в мъничко тъжна усмивка.

- Както и трябва да бъде. Онова, което принадлежи на един парабатай, принадлежи и на другия. Защото сега двамата имате едно сърце. И една душа.

Джем остана с Ема през цялата церемония, свидетели на която бяха Саймън и Клеъри, които, подозираше тя, един ден също щяха да станат парабатай.

След церемонията Джулиън и Ема бяха отведени в Залата на Съглашението, където щеше да се състои специална вечеря в тяхна чест. Теса, хубаво момиче с кестенява коса, което изглеждаше на годините на Клеъри, се бе присъединила към тях. Тя прегърна Ема с всичка сила, възкликвайки при вида на Кортана, който била виждала преди много години. Други парабатай се изправиха, за да разкажат за своята връзка и своя опит. Вълни от сияйно щастие като че ли струяха от двойките най-добри приятели, докато говореха. Широко усмихнати, Джейс и Алек разказаха как едва не бяха загинали заедно в демонските земи и Ема усети как я изпълва щастие при мисълта, че един ден двамата с Джулс ще стоят там, ще се усмихват глуповато един на друг и ще разказват как благодарение на връзката си са преживели времена, в които са били сигурни, че ще умрат.

По някое време Джем стана тихичко от стола си и изчезна през вратата, извеждаща към Площада на Ангела. Теса пусна салфетката си на масата и побърза да го последва; докато вратата се затваряше след тях, Ема ги видя да се прегръщат на слабо осветените стъпала.

Искаше й се да тръгне след тях, но Клеъри вече я побутваше да излезе напред и да каже няколко думи, а Джулиън беше до нея и ù се усмихваше с онази спокойна усмивка, която криеше милион мисли. И Ема се чувстваше щастлива. Беше дошла в една от първите си находки от магазините за дрехи втора ръка - истинска рокля, така различна от опърпаните дънки, които обикновено носеше, докато не се разпаднат. Не, за този ден бе облякла кафява ретро рокля, опръскана с бледи златни цветчета, като слънчогледи, растящи в полето, и бе разпуснала косата си, която й стигаше до кръста. През последната година бе пораснала страшно много и стигаше почти до рамото на Джейс, когато той се приближи, за да ги поздрави.

Когато беше на дванайсет, страшно си падаше по Джейс и дори и сега се чувстваше мъничко неловко в негово присъствие. Той бе почти на деветнайсет и беше дори още по-красив отпреди: по-висок, по-едър, загорял, с изрусена от слънцето коса, ала най-вече - много no-щастлив на вид. Ема си спомняше напрегнатото красиво момче, изгаряно от ангелски огън и желание за отмъщение, ала сега той изглеждаше в мир със себе си.

Което беше добре. Тя се радваше за него и за Клеъри, която ù се усмихна и й помаха от другия край на стаята. В стомаха ù обаче този път не запърхаха пеперуди, когато Джейс ù се усмихна, нито ù се прииска да се скрие някъде и да умре, когато той я прегърна и ù каза, че е много красива в новата си рокля.

- Сега носиш голяма отговорност - каза той на Джулиън. - Трябва да се увериш, че тя ще свърже живота си с някой, който я заслужава.

Джулиън беше странно пребледнял. Може би усещаше ефекта от церемонията, помисли си Ема. Магията бе силна и тя я усещаше да бълбука из тялото ù като мехурчета на шампанско. Джулс обаче изглеждаше така, сякаш се разболява.

- Ами аз? - побърза да се намеси тя. - Не трябва ли да се погрижа Джулс да си намери момиче, което да го заслужава?