Касандра Клеър - Лейди Полунощ

Никой от тях не забеляза движението зад прозореца, бледото лице, надзърнало за миг, нито звука на жълъд, смачкан яростно между тънки пръсти.

Просторната зала в пещерата не се беше променила от последния път, когато Ема беше тук. Същите бронзови стени, същият тебеширен кръг на пода. Същите големи стъклени врати, вградени в стените, и потрепващия мрак зад тях.

Енергия изпращя по кожата й, когато пристъпи в кръга. Силата на магическия прах. От вътрешността на кръга мястото изглеждаше различно - стените бяха избелели и набраздени, като в стара фотография. Страничните врати бяха тъмни.

Самият кръг беше празен, макар че в него се долавяше странна миризма, смесица от сяра и горена захар. Ема направи физиономия и като прекрачи очертанията му, отиде до вратата вляво.

Отблизо тя вече не беше тъмна - зад нея имаше светлина; беше огряна отвътре, като експонат в музей. Ема дойде още по-близо и се взря през стъклото.

От другата страна видя неголямо квадратно помещение, прилично на дрешник.

Вътре имаше масивен меден канделабър, макар че в поставките нямаше свещи. От него би излязло страховито оръжие, помисли си Ема при вида на дългите шипове, направени, за да се забият в мекия восък. Имаше и малка купчинка от нещо, което й приличаше на церемониални одежди - роба от тъмночервено кадифе, чифт дълги обици, върху които искряха рубини. Деликатни златни сандали.

Нима некромантът беше жена?

Ема бързо се приближи до следващата врата. Долепи нос до стъклото и видя нещо, което приличаше на вода. То се вълнуваше и в него се движеха тъмни силуети... един от тях се блъсна в стъклото и Ема отскочи назад с вик, преди да осъзнае, че е просто малка рибка на ивици с големи оранжеви очи. Те се взряха за миг в нея, а после рибата отново изчезна в тъмната вода.

Ема доближи руническия си камък до стъклото и сега вече водата наистина се виждаше - сияйна, наситено синьо-зелена, като очите на Блекторн. Видя риби и плаващи водорасли, и причудливи светлини и цветове. Очевидно си имаха работа с некромант, който харесваше аквариуми и риби. Може би дори костенурки. Ема поклати глава и отстъпи назад.

Очите й попаднаха върху метален предмет, закрепен между вратите. В първия миг си помисли, че прилича на гравиран нож, стърчащ от стената, но после си даде сметка, че е лост. Посегна и обви пръсти около него. Беше студен под допира й.

Тя го натисна.

В продължение на един миг не се случи нищо. А после и двете врати се отвориха.

Страховит вой отекна в стаята. Ема се обърна и зяпна ужасено. Зейнала широко, втората врата сияеше с яркосиня светлина и Ема видя, че изобщо не е аквариум... а отвор към океана. Огромна, дълбока вселена от вода зееше от другата страна, пълна с виещи се водорасли, бушуващи талази и тъмните, неясни очертания на създания, много по-големи от риби.

Миризмата на солена вода беше навсякъде. Потоп, помисли си Ема и усети как нещо я подема и я повлича към океана, сякаш бе засмукана в гигантска тръба. Можа да извика само веднъж, преди да бъде издърпана през вратата и водата да се затвори над главата й.

Камерън Ашдаун.

Джулиън рисуваше. Кристина му беше дала бележката на Ема, когато той излезе от таванското помещение: кратка, сбита бележка, в която му съобщаваше просто, че отива при Камерън и да не я чака.

Той я беше смачкал в шепата си и бе измърморил нещо на Кристина, а после се бе втурнал по стълбите, право към студиото си. Отворил бе рязко шкафа с пособията си и бе извадил боите. Смъкнал бе якето си, отворил бе тубичките с бои и се бе заел да изстиска различни цветове върху палитрата, докато острата миризма на боя не изпълни стаята, разпръсквайки мъглата в главата му.

Нападна платното, вдигнал четката като оръжие, а боята шурна като кръв.

Рисуваше в черно и червено, и златно, оставяйки случилото се през последните няколко дни да се отцеди от него, сякаш бе скверна отрова. Четката се движеше яростно по празното платно и ето го Марк на брега, а лунните лъчи огряваха жестоките белези по гърба му. Ето го и Тай, опрял нож до гърлото на Кит Рук. Тави, който пищеше насън. Марк, отдръпнал се ужасено от стилито му.

Даваше си сметка, че се поти, косата лепнеше на челото му. В устата му имаше вкус на сол и боя. Знаеше, че не би трябвало да е тук; че би трябвало да прави онова, което правеше винаги: да се грижи за Тави, да търси нови книги, за да задоволи любопитството на Тай, да рисува целителни руни върху Ливи, когато тя се порежеше, докато се дуелира, да седи с Дру, докато тя гледа калпави филми на ужасите.