Брандън Сандърсън - Душата на императора

Бяха ѝ осигурили и яркочервено мастило от сепия, смесено с малко восък. Всеки вид свежо, органично мастило щеше да ѝ свърши работа — макар че с мастилата от животни се получаваше по-добре, отколкото с тези от растения.

— Тази ваза… От коридора отвън ли я откраднахте? — намръщи се Гаотона към предмета, поставен в ъгъла на тясната стая.

Бе я грабнала на връщане от банята си. Един от стражниците се беше опитал да я спре, но Шай бе успяла да го убеди, че няма да бъде проблем. Сега той се червеше от срам.

— Бях любопитна да науча повече за способностите на вашите Фалшификатори — обясни Шай, остави инструментите си и качи вазата на масата.

Когато я обърна на една страна, на дъното ѝ се показа червеният печат, поставен върху глината.

Печатите на Фалшификаторите се откриваха лесно. Те не просто оставяха мастило по повърхността на предмета, но и потъваха направо в него , с което отпечатваха вдлъбната плетеница от червени мисли. Ръбът на кръглия печат също беше червен, но леко издигнат.

По изработката и изображенията на нечий печат можеше да се разбере много за личността му. Този печат, например, бе някак си стерилен. В него нямаше истинско изкуство и това контрастираше с изящните украси и деликатната красота на самата ваза. Шай бе чувала, че Фракцията на Наследниците разполага с групи полуобучени Фалшификатори, които Фалшифицираха наизуст по вече готови модели и създаваха изделията си също така автоматично, както работниците в някоя фабрика за обувки.

— Нашите служители не са Фалшификатори — поправи я Гаотона. — Не използваме тази дума за тях. Наричаме ги Запомнители.

— Едно и също нещо.

— Те никога не докосват душата — възрази Гаотона строго. — Освен това, тук става въпрос за възраждане и честване на миналото, а не за измама, с която да печелим пари от хората. Тези произведения служат да напомнят на народа ни за наследството му и да му помагат да го разбере по-добре.

Шай вдигна вежда, хвана чука и длетото си и ги стовари под ъгъл в издигнатия ръб на печата. В първия миг, той не поддаде — у него бе вложена сила , която се опитваше да го задържи на място, — но ударът ѝ успя да го отдели и останалата част от него изскочи от мястото си — просто мастило, вече загубило качествата си.

Цветовете на вазата мигом избледняха и се превърнаха в мишосиво. Формата също се промени. Печатите на душата променяха не само външния вид на предмета, но и пренаписваха неговата история. Без печата, тази ваза беше наистина ужасна. Онзи, който я беше скалъпил, явно не се беше интересувал от крайния резултат. Вероятно бе знаел, че е предназначена за Фалшификация. Шай поклати глава и продължи да работи върху недовършения печат на душата. Не беше за императора — ни най-малко не беше готова за тази стъпка, — но дялкането ѝ помагаше да мисли.

Гаотона направи жест към стражниците, за да ги отпрати — всички, освен Зу, който остана до него.

— Поставяте ни пред труден за разрешение проблем, Фалшификаторке — каза Гаотона, щом другите двама пазача излязоха.

Отиде и седна на един от двата разклатени дървени стола. Цялата мебелировка на стаята се състоеше от едно скърцащо легло, древната маса и сандъка с вещите ѝ. Имаше един-единствен прозорец с крива рамка, през който проникваше лек ветрец. Дори стените бяха целите напукани.

— Проблем? — повтори Шай въпросително и вдигна печата пред очите си, за да го разгледа по-отблизо. — Какъв проблем?

— Вие сте си Фалшификатор. Затова не може да ви се има достатъчно доверие да бъдете оставена без надзор. Ще се опитате да избягате в мига, в който се сетите за подходящ метод.

— Значи просто ще оставите стражници да пазят в стаята — каза Шай и издълба още малко от камъка.

— Простете, но се съмнявам, че ще ви отнеме дълго време да ги изнудите, подкупите или заплашите.

Зу застина на мястото си.

— Не исках да ви обидя, капитане — допълни Гаотона. — Имам огромно доверие на вас и хората ви, но тук си имаме работа с майстор на лъжите, измамите и кражбите. Дори най-добрите ви стражници ще омекнат като глина в ръцете ѝ, рано или късно.

— Благодаря — откликна Шай.

— Това не беше комплимент. Вие и подобните вам покварявате всичко, което докоснете. Не исках да ви оставям под надзора на смъртни пазачи и за един ден. Доколкото мога да съдя по онова, което зная за вас, бихте могла да измамите и самите богове.

Тя продължи да работи.

— Нямам доверие и на оковите да ви удържат — продължи Гаотона тихо, — тъй като се видяхме принудени да ви осигурим камък на душата, за да можете да… изпълните задачата си. Ще ги превърнете в сапун и ще изчезнете със смях в нощта.