Брандън Сандърсън - Душата на императора

— Виждал съм изделията, създадени от ръцете ви. Онова копие на картината… беше забележително . И все пак сте го създала в името на една лъжа. На какви ли велики дела бихте била способна, ако се съсредоточахте върху честния труд и красотата, вместо върху богатствата и измамите?

— Нещата, които създавам, са велики произведения.

— Не. Вие копирате чуждите велики произведения. Постиженията ви са великолепни в чисто техническо отношение, но им липсва каквато и да била одухотвореност.

Мускулите на ръцете ѝ се сковаха така, че едва не подхлъзна длетото по погрешно място в камъка. Как смееше ? Да я заплашва със смърт беше едно, но да обижда изкуството ѝ? Караше я да звучи като… като някой от онези Фалшификатори, подредени по дължината на конвейера, за да произвеждат ваза след ваза механично като машини!

Успокои се, макар и с усилие, след което лепна на лицето си широка усмивка. Леля ѝ Сол веднъж я беше посъветвала да се усмихва на най-лошите обиди и да отвръща жестоко на дребните. По този начин никой нямаше да разбере какво всъщност се крие в сърцето ѝ.

— И как , тогава, ще успеете да решите проблема, който представлявам? — попита тя. — Вече стигнахме до извода, че съм едно от най-мерзките изчадия, които някога са пропълзявали през коридорите на този дворец. Не можете да ми сложите окови и не можете да се доверите на собствените си войници да ме пазят.

— Е — отговори Гаотона, — смятам да идвам и да наблюдавам работата ви лично колкото е възможно по-често.

Шай би предпочела Фрава — тя изглеждаше доста по-лесна за манипулиране, — но и така можеше да се оправи.

— Щом желаете — отговори. — Повечето неща ще бъдат доста скучни за някой, който не е запознат с принципите на Фалшификацията.

— Без значение е дали ще ми бъде интересно — отговори Гаотона и махна с длан към капитана. — Капитан Зу ще ме пази, докато съм тук. Той е единственият Изличител, който е запознат със състоянието на императора, както и с плана ни. През останалото време ще те пазят други стражници, а ти няма да им споделяш каквото и да било за задачата си. Не желаем да плъзват слухове.

— Няма защо да се тревожите, че ще проговоря — отвърна Шай, този път напълно откровено. — Колкото повече хора знаят за една Фалшификация, толкова по-вероятно е тя да се провали.

„Освен това“, добави наум, „ако кажа на стражниците, вие със сигурност ще ги екзекутирате, за да запазите тайните си.“ Не харесваше Изличителите, но харесваше империята още по-малко — а и пазачите бяха просто вид роби, в края на краищата. Нямаше намерения да става причина за нечия ненужна смърт.

— Отлично — заяви Гаотона. — Вторият метод, с който ще си осигурим вашата… отдаденост на проекта, се намира извън стените на двореца. Ако обичате, капитане.

Зу отвори вратата. Между стражниците се бе изправил един закачулен силует. Той пристъпи в стаята. Походката му бе лека, но някак неестествена. След като Зу затвори вратата след него, мъжът свали качулката си и разкри под нея млечнобяла кожа и червени очи.

Шай изсъска тихо през зъби.

— А наричате онова, което аз правя, „извращение“?

Гаотона не ѝ обърна внимание, а се изправи от стола да посрещне новодошлия.

— Кажи ѝ.

Новодошлият положи дългите си бледи пръсти на вратата и я разгледа внимателно.

— Ще поставя руната тук — произнесе той с тежък акцент. — Ако напусне помещението по каквато и да било причина или се опита да измени нещо в руната на вратата, ще разбера. И любимците ми ще я открият.

Шай потрепери и впери ядосан поглед в Гаотона.

— Кръвноотпечатващ. Поканили сте Кръвноотпечатващ в двореца си?

— Този успя да ни докаже, че може да ни бъде от полза — каза Гаотона. — Лоялен е, пък и дискретен. А освен това — много ефикасен. Има… моменти, в които става необходимо да прибегнеш до помощта на тъмнината в името на победата над една по-страшна тъмнина.

Кръвноотпечатващият извади нещо от робата си, а Шай отново просъска. Груб печат на душата, издялкан от кост. „Любимците“ му също трябваше да са от кост — Фалшификации на човешки същества, създадени от скелети на мъртъвци.

Кръвноотпечатващият извърна поглед към нея.

Шай отстъпи назад.

— Няма начин да очаквате, че…

Зу я хвана за ръцете. Нощи! Ама че беше силен. Усети, че изпада в паника. Белезите на Същността! Имаше нужда от тях! С тяхна помощ можеше да се бие, да се освободи, да избяга…

Зу я поряза с меча по задната част на ръката. Едва усети плитката рана, но започна да се съпротивлява на хватката му. Кръвноотпечатващият пристъпи напред и потопи отвратителния инструмент в кръвта ѝ. След това се обърна и притисна печата в средата на вратата.