Брандън Сандърсън - Последната империя

И този път намирам за необходимо да благодаря на моя чудесен агент Джошуа Билмис и на също толкова невероятния издател Моше Федер. Те свършиха страхотна работа по тази книга и аз съм горд от възможността да работя с тях.

Както винаги, моята неуморна читателска група осигуряваше непрестанна обратна връзка и ме окуражаваше: Алън Лейтън, Джанет Лейтън, Кейлин Зобел, Нейт Хатфийлд, Брайс Съндик, Кимбъл Ларсън и Емили Скоуръп. Пробните читатели, които се запознаха с необработената версия на тази книга и ми помогнаха да й придам вида, в който я четете сега, включват Криста Олсън, Бенджамин Р. Олсън, Мика Демоа, Ерик Елърс, Изи Уитинг, Стаси Уитман, Кристина Каглър, Мегън Кауфман, Сара Байлънд, К. Лий Плейър, Етан Скарстед, Джилена О’Брайън, Райън Джурадо и невъобразимия Питър Алсторм.

Има още няколко души, на които бих искал особено да благодаря. Айзък Стюарт, който изработи картата за тази книга, беше неоценим източник на важни идеи и графични подсказки. Хедър Кърби ми даде прекрасни съвети относно загадъчните мисловни процеси в ума на една млада жена. Неоценима беше и коректорската работа на Чълсти Стейпъли и Кайлийна Ричинс.

В добавка, бих искал да изразя признателност на няколко много важни хора, които работеха зад сцената на книгата, закупена от вас. Сет Лърнър, художествен редактор на крупнотиражните издания в „Тор“, свърши изключителна работа — тъкмо благодарение на него както тази книга, така и „Елантрис“ имат чудесни корици. Също така Дейвид Мънч от рекламния отдел на „Тор“ прекрачи далеч отвъд зова на дълга, за да осигури успеха на „Елантрис“. И двамата имат моите благодарности.

И накрая, както винаги, искам да благодаря на моето семейство за неизчерпаемата подкрепа и ентусиазъм.

Специални благодарности на брат ми Джордан за неговия ентусиазъм, подкрепа и вярност. Надникнете в разработките му на моята уебстраница: www.brandonsanderson.com

От небето се сипеше пепел.

Лорд Трестинг се намръщи, вдигнал очи към поруменялото обедно небе. Прислугата вече бързаше да разтвори слънчобран над него и изтъкнатия му гост. Саждопадите не бяха рядко явление в Последната империя, но Трестинг се надяваше да не лекьоса великолепния чисто нов сюртук и жилетката, доставени току-що с канална ладия от самия Лутадел. За щастие почти нямаше вятър и слънчобранът най-вероятно щеше да свърши работа.

Трестинг и гостът му стояха в малкия двор на хълма и гледаха към полето. Под сипещата се пепел над посевите долу работеха приведени няколкостотин души. Движенията им бяха лениви, но пък това бе съвсем типично за скаа. Тези селяци бяха мързелива, непродуктивна пасмина. Не се оплакваха, разбира се, знаеха добре, че не бива, поне на това бяха научени. Работеха със сведени глави, изпълняваха задълженията си с тиха апатия. Свистящият камшик на надзирателя бе в състояние да ги раздвижи за кратко, но веднага щом той отминеше, те се връщаха към предишната летаргия.

Трестинг погледна застаналия до него мъж и отбеляза:

— Човек би си помислил, че след като ги развъждаме няколко хиляди години за работа на полето, би трябвало да действат малко по-чевръсто.

Принудителят кимна и повдигна вежда — движение, с което сякаш се опитваше да обърне внимание върху най-отличителната си черта, сложната татуировка, изрисувана около очите му. Беше огромна, простираше се чак върху челото му и от двете страни на носа. Беше архипрелан — без съмнение особено важен принудител. Трестинг имаше свои лични принудители в имението, но те бяха само дребни служители, с оскъдни знаци около очите. А този беше пристигнал от Лутадел със същата канална ладия, с която бяха докарали костюма на Трестинг.