Брандън Сандърсън - Душата на императора

Това твърдение, разбира се, издаваше пълно невежество относно същността на Фалшификацията. Фалшификатът трябваше да бъде правдоподобен — вероятен, — иначе нямаше да проработи. А кой би изработил вериги от сапун? Нелепа идея.

Онова, което можеше да направи, обаче, беше да открие произхода и състава на веригата, след което да пренапише едното или другото. Можеше да Фалшифицира миналото ѝ така, че една от брънките да е била отлята неправилно, което би ѝ осигурило слабо място, което да може да счупи. Дори ако не успееше да открие точната история на веригата, можеше да успее да избяга — един несъвършен печат не би действал дълго, но щяха да ѝ бъдат достатъчни няколко секунди, за да строши брънката с чука.

Можеха да направят верига от ралкалест, неподправимия метал, но това само би забавило бягството ѝ. С достатъчно количество време и камък на душата, щеше да открие как да се справи. Можеше да фалшифицира стената така, че на мястото, където е закрепена веригата ѝ, да има пукнатина, която да поддаде лесно, и по този начин да я издърпа от нея. Можеше да фалшифицира тавана така, че да има някой недобре закрепен скален блок, след което да го остави да падне и да счупи брънките от неустойчив ралкалест.

Но не искаше да прибягва до толкова крайни неща, освен ако не се наложеше.

— Не виждам защо да се безпокоите за мен — каза, без да спира да работи. — Заинтригувана съм от начинанието ни, а и ми обещахте доста голямо богатство. Това е достатъчно, за да ме задържи тук. Не забравяйте, че можех да избягам от предишната си килия, ако бях пожелала.

— А, да — отговори Гаотона. — Тъмницата, където щяхте да използвате Фалшификация, за да пробиете стената. Исках да ви попитам, от чисто любопитство — изучавала ли сте задълбочено антрацита? Скалата, в която твърдяхте, че ще превърнете блоковете от стената? Защото доколкото си спомням аз, тя много трудно може да бъде запалена.

„Този е по-умен, отколкото останалите смятат“, помисли си Шай.

Пламъкът на една свещ трудно би подпалил къс антрацит — на теория, тази скала гореше на такава температура, но да бъде нагрято достатъчно цялото парче щеше да бъде много трудно.

— Бях напълно способна да създам подходящи за горене условия с помощта на дървото, от което беше направен нара, и няколко камъка, които да превърна във въглен.

— Без пещ? — попита Гаотона с леко насмешлив тон. — И без духало? Но не е в това въпросът. Кажете ми, как смятахте да оцелеете в една килия, чиято стена гори с над хиляда градуса? Нямаше ли да се изчерпи всичкият кислород заради огъня? Но да, разбира се — бихте могла да превърнете чаршафите от леглото в някаква изолация — от стъкло, може би, — и да си направите защитна броня от тях.

Шай продължи да дялка, вече обзета от неудобство. Начинът, по който го каза… Да, ясно му беше, че е нямало как да направи нещата, за които говореше. Повечето от Височайшите бяха напълно невежи по въпросите на Фалшификацията и този мъж определено също не знаеше кой знае колко — но явно достатъчно, за да не вярва, че е могла да избяга така, както им беше казала. В думите ѝ бе имало толкова истина, колкото и в идеята, че чаршафите могат да се превърнат в стъкло.

Освен всичко това, щеше да ѝ бъде много трудно да превърне цяла стена в друг вид скала. Щеше да се наложи да променя твърде много неща — да пренапише историята така, че каменоломните на всеки от видовете скала да са били близо до антрацитни залежи и във всеки от случаите работниците да са взели блок от запалимия материал по погрешка. Това беше огромно насилване на възможното, почти до самия му предел — особено като се има предвид, че нямаше необходимите задълбочени знания за всяка от въпросните каменоломни.

Правдоподобността бе ключът към всяка фалшификация — била тя магическа или не. Носеха се мълви за Фалшификатори, които били успели да превърнат оловото в злато. Не разбираха, че обратното е далеч, далеч по-лесно. Да се измисли история на кюлче злато, която да включва как някой е добавил в него оловни примеси… е, това беше една наистина правдоподобна лъжа. Обратното обаче беше толкова невероятно, че действието на печата за трансформация щеше да изчезне след съвсем кратко време.

— Впечатлявате ме, ваша светлост — продума най-после Шай. — Мислите като Фалшификатор.

Гаотона придоби кисело изражение.

— А това — уточни тя — беше комплимент.

— Аз ценя истината, жено. Не Фалшификацията.

Изгледа я като кръстник, разочарован от кръщелницата си, и продължи: