Брандън Сандърсън - Душата на императора

Преотпечатването беше една от малкото области на Фалшифицирането, в които Шай не бе имала възможността да се усъвършенства. Ако нещо се объркаше по време на създаването на някоя обикновена имитация, щеше да се получи просто произведение с лоши естетически качества. Ако обаче се объркаше нещо по време на Фалшификация на плътта, това означаваше нечия смърт.

— Разполагаме с най-добрите Преотпечатели в света — заяви Фрава, като пристъпи към долния край на леглото с ръце, хванати зад гърба. — Погрижиха се за императора скоро след опита за покушение. Раната на главата му е излекувана, но…

— Но умът му не е? — предположи Шай и махна пак с ръка пред лицето на мъжа. — Не ми звучи като да са се справили особено добре.

Един от хирурзите прочисти гърло. Бе извънредно дребен мъж с уши, щръкнали от двете страни на главата като капаци на прозорци, отворени широко в някой слънчев ден.

— Преотпечатването поправя щетите на тялото и го възражда отново. Но това е почти като да замениш изгорелите страници на някоя книга с нова хартия. Да, предметът отново изглежда по същия начин и нито една негова част не липсва. Но буквите… Буквите са изчезнали. Благодарение на нас, императорът има нов мозък. Просто е празен.

— Хм — изсумтя Шай. — Открихте ли кой се е опитал да го убие?

Петимата арбитри се спогледаха. Да, знаеха.

— Не сме сигурни — каза Гаотона.

— Или с други думи — уточни Шай, — знаете кой е бил, но не разполагате с достатъчно доказателства, за да отправите официално обвинение. Което означава, че е била една от другите фракции в съда, нали така?

Гаотона въздъхна.

— Фракцията на Славата.

Шай подсвирна тихо. Но в това наистина имаше логика. Ако императорът умреше, щеше да бъде силно вероятно Фракцията на Славата да успее да издигне негов наследник от своите редици. Четиридесетгодишният император Ашраван беше млад — или поне според стандартите на Височайшите. Очакваше се да властва още петдесет години.

Ако издигнеха нов император, петимата арбитри, които се намираха пред нея, щяха да загубят длъжностите си — което пък, в съответствие с политическото устройство на империята, щеше да бъде равнозначно на огромно понижение в ранга им. Щяха да се превърнат от едни от най-влиятелните хора в света в членове на една от най-нископоставените от осемдесетте фракции в империята.

— Убийците не оживяха след нападението — обясни Фрава. — Фракцията на Славата още не знае дали планът им е успял, или не. Ти ще замениш душата на императора с…

Тя си пое дълбоко дъх, преди да довърши:

— С Фалшификация.

„Полудели са“, каза си Шай. Дори да фалшифицираш собствената си душа бе достатъчно трудно — и то без да се налага да започваш от самото начало.

Арбитрите нямаха представа какво искат от нея. Естествено, че нямаха. Ненавиждаха Фалшифицирането — или поне така твърдяха. Вървяха по Фалшифицирани плочки, подминаваха идеални копия на древни вази и бяха заповядали на хирурзите си да поправят тялото на императора, но не наричаха нито едно от тези неща „Фалшификация“ на глас.

Фалшификацията на душата — ето това смятаха за извращение. Което означаваше, че Шай наистина бе единственият избор, който имаха. Никой от официалните служители на правителството не би бил способен на такова нещо. Вероятно дори тя самата не би била.

— Можете ли да го направите? — попита я Гаотона.

„Представа си нямам“, отговори тя наум, но на глас каза:

— Да.

— Ще трябва да бъде абсолютно точна Фалшификация — намеси се Фрава със строг глас. — Ако от Фракцията на Славата успеят да се досетят за онова, което сме сторили, ще се възползват от шанса да ни спрат. Императорът не бива да се държи неестествено.

— Казах, че мога да го направя — отвърна Шай. — Но ще бъде трудно. Ще ми е необходима много информация за Ашраван и живота му — всичко, което успеете да изнамерите. Официалните исторически летописи са подходящи като начало, но са прекалено сухи и ограничени. Ще трябва да проведа задълбочени разговори и да обменя писма с онези, които са го познавали най-добре — прислужници, приятели, членове на семейството. Водел ли е дневник?

— Да — потвърди Гаотона.

— Отлично.

— Това са запечатани документи — намеси се един от другите арбитри. — Той нареди да бъдат унищожени…

Всички в стаята се обърнаха към него. Той преглътна тежко и сведе поглед.

— Ще получите всичко, което ви е необходимо — заяви Фрава.

— Ще имам нужда и от някой, на когото бих могла да опитвам Фалшификациите си — уточни Шай. — Да ги изпробвам предварително. Трябва да е Височайш, мъж, да е прекарал много време около императора и да го е познавал добре. Това ще ми помогне да се ориентирам дали съм възпроизвела характера му правилно.